Душевните крампи на Иван Раич

Душевните крампи на Иван Раич

Иван Раич не беше лош човек,не беше злоблив и злопаметен,но беше малко простоват.Опитваше се да си обясни нещата дето стават около него,тия дето дават по телевизията и радиото,но някак си все не се получаваше.

Макар и на възраст вече,той опитваше да се учи и образова,за да си помогне в "проклетите въпроси" Тъкмо бе прочел "Престъпление и наказание" на Достоевски,когато се случиха неприятностите с банките у нас.Той,разбира се, не отбираше нищо от банково дело,нито беше вносител,нито кредитополучател на някоя банка,но дълбоко в себе си,интуитивно,не хранеше добри чувства към тия инситуции,и ги смяташе до известна степен за изедници,които рано или късно ще унищожат света без природни катаклизми.

И колкото повече се явяваха големците да твърдят,че всичко е под контрол и няма проблем,толкова по-малко им вярваше.Също ,както Разколников твърдеше,че не е нужно да убива и най- презряното същество,за да се увери в справедливостта на света,ала на другия ден го прави.Хората са слаби и непостоянни,особено,когато се касае за много пари.Така,че не им вярвайте!Особено на тия,дето знаят "истината",и искат непремено да им повярваш.

Всичко това терзаеше Иван Раич и раждаше вътрешните му кулизии.Особено нощем.

Сън не го хващаше,как така на една банка трябва да и помага цяла България,че и Европейския съюз/като знаят,че е окрадена/,а не могат/или не искат/ да помогнат на 90% от населението в тая държава,което живее в пълна мизерия.Как се напълниха тия банки като няма икономика и за чия сметка.Не е ли за сметка на унижения и оскърбен бедняк,на който свалят и последната кожа.Не са ли кухи ,празни пирамиди/което отново се крие от народа/за да могат да го пързулнат като през 1996г.Такива въпроси нахлуваха в главата на нещастния човек,крампите се увиваха и отговор нямаше.

Веднъж го сполетя нещо като прозрение ,когато се беше съвсем отчаял и дочиташе романа на Достоевски.Помогна му Разоклников-"Няма спасение от този ужасен свят,номера е да го приемем и самите ние да го направим по-добър." - Ала как-уморен от собстените си въпроси,в просъница започна да ги задава на Разколников.
-Много просто - като самите ние се заемем с този въпрос.-отвърна оня с окървавените ръце.

- Ти настина си идеалист и търсиш справедливост-отвърна му Раич-но светът не е твоята представа.
-Той е изграден върху престъпления и кръв.Банките са част от най-съществената му опора.Тя пие кръвта на хората бавно и мъчително,по мъчително от неизлечима,но дълго мъчеща болест. Не трябва да се питаме,а да действаме,като тях.Защото те винаги са прави.Обществото се крепи върху съглашателството и конвенцията.Там са силните и здравите,които никога не се предават преди да унищожат слабия или самите те да бъдат избити от болните и недъгавите. ,
-Започвам да вдявам-отвърна му Раич- ала вече спеше ,и май че и сънуваше-Кое е по-ценно една банка или един човешки живот.Спеше,а слушаше гласа на Разколников:ЗАЩО ГОСПОДА БОГАТАШИ ОТ СОФИЯ И БРЮКСЕЛ НЕ СПАСИТЕ ЕДИН ЧОВЕК УМИРАЩ ОТ ГЛАД,А БЪРЗАТЕ ДА СПАСИТЕ БАНКИТЕ.ЩЕ ВИ НАПРАВЯТ ЛИ ПО-ЩАСТЛИВИ АКО СПАСИТЕ СТО БОГАТАША ОТ ФАЛИТ,ВМЕСТО ЕДИН ЧОВЕК УМИРАЩ ОТ ГЛАД.Това е вашата прокоба.Сбъркан ви е света.Не случайно казват,че е на Лукавия.Всичко ще бъде окрадено,мили мои хора,но за сметка на дребния вложител,а не за хищниците с милиони и милиарди.Те винаги са чисти и изкъпани и те инспирират кризите в банки,държави,икономики и всичко,за да ни унищожат.Но на кой клон ще кацнат когато ни нямя.Това тях,навярно не ги интересува.Нали са богати сега.

Е, ЕС ще ни спаси...НО НИЕ- НИКОГА СЕБЕ СИ!...Нашето е автоимунно заболяване,наречено-крампите на ОМРАЗАТА.Това бяха последните мисли на Иван Раич преди да заспи,а като заспа умря от глад.