Естествено-смислените хора избягаха от тази държава.Кой в чужбина,кой
далече от чалгата,кой от политиката на простаците ,кой на село,а и най вече в се-
бе си.Нормалния човек не може да същесвува в тази среда.Той така и така е ограбен
от живота./ най-малко поради факта ,че се е родил тук,/ а такива Бодковци ,Цецовци и
тяхните креатури доубиват желанието му не само да е полезен и да работи за тази
държава,но и изобщо желанието му за живот.
Добре! Избрахме отчуждението,самотата,но може ли да се живее като гледаш
какво става около теб, с твоите деца,с хората изобщо.Кой ги докара до тази лудни-
ца?Да се мразят,да са готови да убият приятеля за пари,да се надбягват с мотори и
коли,сякаш всеки следващ миг им принадлежи/а може би целта е обратна/ да не им
принадлежи/ съзнателно/ .Защото имам чувството,че целта в тази държава е да оживееш,
а не да си жив.Смислените хора това не обичат.
Жалко е само,че и изкуството се поддаде на" голата реалност" . Като,че ли от първо
лице. От името на живота.Това,да отразяваш живота като снимка е работа на
журналистиката
и други жанрове,които нямат претенция за изкуство,а са част от живота .Не може,обаче, в
истинската литература и изобщо изкуктво, да се говори само за предателства,гадости и
смърт.Не,че не трябва да се изговаря, но нейния поглед е различен.Погледа на птицата,
за която живота е това,което Е-ИЛИ ПОЛЕТ В НЕБЕТО ИЛИ СМЪРТ! Това не означава
непременно по-висша гледна точка, а това,че живота е такъв какъвто Е! Ние сме роби на
сатаната. И изкуството не е призвано да го променя, да го поправя,и да гледа на него ка-
то на фиаско, което свършва с всеки живот,а " илюзията живот" да започва с изкуство.Така,
че: Изкуството не е измислица,то е по-живо от всеки един живот.То е самият живот-в
дълбочинаА и
трябва да свикмем с с това, че и изкуството в един момент се превръща във фиаско.Когато
всичко е нищо,"нищото" става "Всичко".То е винаги малко над повърхността, то е корицата
надежда,която ни дава сили да ходим по тази земя, да се движим и въпреки всичко да
живеем..