"Идеите са създали света,човека и вселената -казва Плотин-
Следователно ТЕ съществуват свободно в космоса." Нашият БОГ -
Исус Христос е заченат от Духа Божи-тоест в идеята.След раждането
на Идеята, ТОЙ се материализира чрез човека. А след неговото Възкре-
сение човек се ражда в Бога.
Осъзнавайки своето единство с Бога човек постига Пълната свобода.
Тоест, той повторно се дематериализира в Идеята.И още,в този смисъл,
идеята е "по-материална" от всяка материя-земна. За това духът на
този свят търси.Престане ли да търси,то значи е намерил своя дом-
Вечността. От там на сетне всичко е догадка/за нас,разбира се/.Ще
кажете,защо на идеята/идеите/ и е било нужно да се материализира?
Навярно, за да бъде подложен на изпитание човека или да се създаде
илюзията за вечност-тук,на земята. Мисля,че по-скоро не,а да осъзнае
човека/преди да бъде представен в БОГА/ ,че наистина има Вечен жи-
вот и ние сме само една малка, страдаща част от него.И,че Тук само съ-
нуваме.И нищо не е ясно,и нищо не е завършено, живот в накъсаните
мигове от време,безпаметно късо,откровено кратко.
Ала понякога, в помежду-миговието ни се отварят вратите и ние почти
си отговаряме на "проклетите въпроси".Тогава ние обичаме грозно гра-
чещите чайки и гларуси над морето.Те стават нашата идея за живот,те
ни правят Вечни.Пренасяме се в други пространства-много познати
и свои,но след още миг -далечни и мечтани,дори непонятни.Тук някъде,
в тия безпространствия навярно е скрита тайната на живота и смъртта,на
безсмъртната ни душа и "нас самите"-като низвергнати ,пропъдени от
рая същества.Дори и реални чайките и гларусите, са част от моята идея
за повече живот. Същото е с цветята, хората,животните и всичко остана
ло на този свят. Обичам цветята,които знам,че са въплащение на самия
БОГ,но са и моята идея за цветя/по-точно цвете/. Обичам музиката,но
това е моята идея за музика-Адел, Ищар.Обичам истинското творчество,
което няма нищо общо с времето и оставащо само във времето.И то също
е моята идея за творчество.То може да има други имена и безброй изме-
рения, което би трябвало да ни дава радост, а и надежда,че ние,все пак
не сме толкова самотни/ а и сами/. Човешката душа без идеи е повяхнало
цвете.Всеки може да го откъсне,но няма да ухае и носи красота.
Стенли М. Аврелиев
.