четвъртък, 21 юли 2016 г.

С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я Светлина душата ми погледна и разпръсна лепкавия мрак. В утрото на залеза ми седна и в дете ме преобърна пак. Бавно в мене и кръвта засвети със неземно-лунна светлина. На сърцето ми, пък, от нозете звезден сребърен дъждец валя. Само миг – душата ми прогледна. И до днес, отворена, С В Е Т Л И Н А О Т Р А Я СветлиЭ


С В Е Т Л И Н А   О Т   Р А Я


Светлина душата ми погледна
и разпръсна лепкавия мрак.
В утрото на залеза ми седна
и в дете ме преобърна пак.

Бавно в мене и кръвта засвети
със неземно-лунна светлина.
На сърцето ми, пък, от нозете
звезден сребърен дъждец валя.

Само миг – душата ми прогледна.
И до днес, отворена,













































































































































































































































































































































































































в