сряда, 20 юли 2016 г.

НЕ ИСКАЙ НИЩО И ЩЕ ПРЕБЪДЕШ !




                Творчеството е търсене на ЦЕЛОСТТА.Каква проста мисъл,бих казал

            елементарна.Но,не е важно какво е казано,а кой го е изрекъл и какво се

            крие зад това на пръв поглед  непретенциозно ,дори скучновато умозрително

            изречение..? Ами рекъл го е един от най-великите философи- на всички времена-

            Плотин.И тук под "целостта" се подразбира  не единение на мъжко-женското нача-

            ло,а  единение с Бога.  Всяка дума при Плотин има особен строеж,конструкция

            смисъл и ритмика.

             .За това си позволявам да кажа,че съм абсолютно съгласен с това с което

            продължава Плотин  ,че"Целостта е любов,а любовта е ТВОРЧЕСТВО". И то твор-

           чество в изконния,изначален,бих казал библейски смисъл на думата-да правиш

           " различното" ,да не се съгласяваш, "да променяш"/има го още при първите

            хора изгонени от рая-та дори и при Адама.Така е устроена човешката природа-да не

          си съгласен,пък колкото и да си  грешен и неправ.

              Нима Плотин не преобръща света нагоре с краката,макар никой от не-

          говите съвременици да не го разбира,макар тия,които идват след него

          да не го приемат? .И до ден днешен почти никой  не го чете,щото всичко е затъ-

          пяло и влязло в коловоза на МАЙЯ. Да -не се чете и изучава. защото по моето

         скромно мнение бъдащето е на метафизиците/а те са опасни хора/ Те ни карат да

        бъдем безразлични към земното като ни тикат към "НИЩОТО",което ще познаем,кога-

       то ще е късно за познание,.Ала не е така,защото Плотин   се опитва да съчетае  земното

       битие с Безсмъртното.И изобщо имаме много грешна представа за метафизиката,като

       отвлечена наука/по -скоро идея/. А тя просто е свързващото звено между земята и небето.

      Без нея няма да знаем дори и малкото,което се опитваме да опознаем тук на земята. Дори

      чистата физика не би същесвувала без метафизика. Днес кой го е еня за тези неща.?

        Всъщност всички философи ,от древността,до наши дни говорят за безсмъртието,само че

      всеки го е разбирал по своему. Всеки е влагал своите представи за ВЕЧНОСТ,защото без

      нея  живота на "Този свят" се обезмисля или превръща в непрекъснато страдание.И

     древните са знаели,че това може да се поправи само със спокоен,дори ироничен поглед

     над земния живот и търсили    Боговете за да си играят на смърт и безсмъртие,та дори и

    на любов Те не са взимали на сериозно  Боговете,макар да са вярвали в тях .Тази игра

    постепенно се превръща в творчество.Когато хората  започнали да се вземат на сериозно

    на боговете им доскучало и избягали на небето..А хората заминили "играта" с любовта.

   .Любовта между мъжа и жената.Единия играел Боговете,другия страдащия влюбен.Влюбен-

   да,но може ли на този свят нещо да се обича истински,щом продължава само миг?

           Така или иначе  любовта се превърнала в творчество и обратно. За любовта са

      произнесени толкова глупави и умни слова,че е непочтено да ги преповтаряме.Но

      слушам котараците,които цял ден се борят за моето малко женско котенце, и почвам да си

         мисля,че  любовта е хормон от първично естество ,както при животните,така и при

      хората, И това понякога ме очарова,друг път ме отвращава. Да слугуваш на жлезите

       произвеждащи хормони на възпроизводството/на безкрайното хоро/ и да го превръщаш в

         фетиш е отвратително Или е единственото  ценно нещо в живота?

       .Много пъти съм писал,че секс и еротиката,не само,че не са едно,но в много случаи си и

      противоречат.При животните еротиката е в миризмите и при човека е така.Миризмите са

      нещо материално в нематериалното,а секса е вулгарното удоволствие да възпроизведеш

      себе си.Да пребъдеш. Защото човека толкова се е отдалечил от Боговете,че живее с

       илюзията,че вечността е тук на земята А забравяме,че има само тиктакащо време .Та в

      този дух  Плотин продължава: "Тази изгубеност на целостта /по повод еротика,секс,любов/

       ражда самосъзнанието,тя ни кара да търсим себе си-тоест съзнателно или не, започваме

      да творим".

        А Екхарт допълва" А може би тази Божествена частица от нас отпаднала след

      грехопадението/ изгубена в "Цялото"/ и само припомняйки ни за себе си ,ни кара да

      творим.А да твориш означава да пребъдеш."

      И  тогава човек   се отделя от света. Отпада от него "става  друг", различен ,дори се

      отдалечава от самия себе си.От този миг той е осъден на смърт или на Вечност И всеки

     сам трябва да направи своя избор. Без любов всичко е смърт.А без смърт няма

     Вечност .Човек живее толкова, колкото може да издържи без любов.

    Висшия свят е Целостта-любовта към БОГА ,нисшия е този "на ВРЕМЕТО" и разпна-

   тостта/разпокъсаността/.На сексуалността и желанията...

     Същността не е в това да си непременно "ТИ" и да искаш все повече и повече/дори не

    знаещ всъщност какво/,а в това да си свободен,все едно някой живее или е живял твоя

    живот. Не искай нищо,за да може,когато дойде "мига" да кажеш:" Имах всичко и си оти-

   вам щастлив."


                     А те -ЛЮБОВТА и СМЪРТТА не бяха ли роднини,споени от живота?...