548
О К О Т О Н А Б О Г А
Гъвкав
ствол лоза увива
около
чинар вековен.
В
клоните му тя си скрива
лист
зелен, от зло отровен.
Нежно
я чинарът гали
с
вейки, клонки и листенца.
Тъй,
прегърнати, заспали.
Като
мънички детенца.
Сутринта
в гората дивна
до/йдоха
гроздоберачи.
Но
чинарът с клон ги шибна.
Един
бяга, други плаче.
А
чинарът и лозата
дълго
подир тях се смяха.
На
лозата по листата
капки
бисерни блестяха.
Но
едничка се отрони
на
чинара по стеблото…
Слънцето стори/ поклони.
Бог отвори си окото…
28.06.2016 г. 12.03 ч.
Русе Т.Билчев