Учените траколози изпадат в двете крайности.Не мисля да ги помирявам,
но сякаш винаги дълбоко във вените си съм чувствал тази "симпатична",но и мъчи-
телна двойнственост,която са носили в себе си те.Това удивително/от съвременна гледна
точка/съчетание да убиваш,заради самото убийство/намирайки сякаш само в него
тръпката на живота/ и да създаваш красота/пак в името на този живот/,до който не ще се
докоснеш никога,ако не познаваш първото-звяра в себе си.Или пък познанието на БОГА,
раждайки се за миг извън него/новороденото те са го оплаквали,а на мъртвия са се
радвали/за да се върнеш завинаги при него-своя ОТЕЦ.
За Траките минало,настояще,бъдеще е едно.От това следва,че древния човек съществу-
ва в самата вечност.Той не умира,понеже всичко около него е обред и мит.А той е нещо
много по-древно от собственото си настояще,което той не познава. Това не го оневинява
в нашите представи за добро и зло,но в собствените си такива,той е напълно цялостен
и завършен.Та значи щастлив. Това,навярно го е карало да прави прекрасни произведения
на изкуството,при това не да ги запазва за себе си,а да ги отдаде на цялото.Така ,както са от-
давали красивите девици на всички мъже за да се роди най-красивото.Красотата и творчес-
твото са били за тях повече от живота по който са плакали и проклинали.
Много разлики и прилики има между Орфизма и Християнството,но основната е тази,че
за траките тялото е гроб и затвор на душата,то за християните тялото е Храм Божи.Може
би именно за това изкуството при християните е Тео и антропоцентрично-описвайки,ри-
сувайки-Бога,Божественото и човешкото,то при Орфизма основната тема,фигура............
е гротеската,гротескното изображение на Богове,хора,зверове...Макар и съвършени,
те са ирония над света...Първообраза на траги- комедията: смях през сълзи.