ЖИВ ЗА ВИНАГИ -МЪРТЪВ ВЕЧНО
Келтска мисъл
Има ли човек без тяло?.....Има ли човек и без душа?...Къде е движещата сила?
Кое е първичното-раждащото в духа или раждащото в материус.? И веднага виждам
ехидната усмивчица на вулгарните материалисти,които "знаят всичко"И понеже знаят, имат
право да се надсмиват над тъпи въпроси.Но попиташ ли ги защо земята не потъва в безкрая на
"ПРАЗНОТО" не могат да ти отговорят.Сигурно защото "знаят",но НЕпознават.За тях въпросите
са табу,след като отговорите отдавна са дадени.
.И може би са прави,защото опознаеш ли нещата те стават други. А те вървят по земята,
а не летят.Комунистите /примерно/ изпитват неистов страх от смъртта.Те са готови
да измислят и четвърти и пети,та и шести закон на физиката,да обърнат наопаки десетте Божи
заповеди ,само и само да останат тук и сега завинаги.За тях вечността и Бог са имагинерна
представа за наивници. Но има нещо ,което и те не си го признават ,за да не нарушат
комфорта и строгата подредба на нещата в собствените си мозъци .Лошо нещо е да ти се
объркат понятията.Та нали благодарение на тях ние си живеем спокойно и здраво стъпили
на земята.Почнем ли да се съмнаваме и оплитаме в собствените си мисли,най-напред се
разболява душата,а после и тялото..Не е хубаво да знае човека-както бе казал древния
мъдрец-"много знания много страдание".Само че след"извън представите" на квантовата фи-
зика нещо започнаха да ни се объркват ангелите. Почти аксиоматично, постепенно светът
се превръща в нещо илюзорно,макар и щампа в-"Нещо като нищо", а по-сериозно в кванти
и вълни с цел и посока/Неизвестна/ ,което ще рече ,че безплътността не може да се подчиня-
ва не само на гравитацията,но и на всички измислени до днес закони.И все пак има ли
безплътна болка,има ли безплътна смърт? Какво ще умира тогава-душата,духът или
елктромагнитните вълни на нашето/ако изобщо е такова/мислене? Нищо от тях не умира.То
само се превъплащава и "снема своята същност в противоположната своя". Което за пове-
чето е антипод,а за просветените- "ЕДНО". Това щеше да бъде вярно/в най-конкретните си
измерения/, ако нашата "въртележка - ЗЕМЯ" "можеше да се върти до безкрай/ без да се
изпотява /,ако бе попаднала на някакво безметежно и щастливо място,където не я грозят
опасности от никакъв характер и времето се върти в кръг без да свършва.А нейните играчки
да са щастливо стъпващи по нея,с още по щасливата мисъл,че нищо няма да е безкрайно и
някой ден "ТЯ" ще ги подслони.И тогава няма да има никаква гравитация,която всъщност
е носителката на смърт.Тогава плътното тяло ще се прибере в себе си и щастливо ще заспи.
Да,но това не е така:
Ние живеем на опасно и несигурно място.Опасностите ни дебнат не толкова
отвън,колкото отвътре.От нашата нещастна природа...На този етап,уви, ние все пак ,още сме
земни твари и разсъждаваме с категориите земни.А те, в повечето случаи са ужасни..Не,земята
не е изолирано, иделично кътче,а постоянно поставена пред опасности от всякакъв характер
среда.За четири и половина милиарда години,тя трябваше да се е сблъскала/по теория на
вероятностите/с други себеподобни/оставена на произвола на съдбата/поне един милион пъти
и всичко да е изгинало.Но,тук се намесват някакви други сили,които ,навярно,имат своя
замисъл.
ДАЛИ НЕ Е БОГ?
И в края на краищата, как може предполагаемото да бъде истинско и вечно,а
видимото,реалното да бъде така бързо променящо се,изтичащо и изчезващо? Къде отива
зримото,от какво се ражда непреходното?
Това са въпроси,които са вълнували не само философи и мислители,а и обикновените
хора от памтивека.Окончателен отговор,както разбирате,не мога да ви дам и аз,но ще се
опитам да разсъждавам/предполагайки с вас/ заедно ,за да се докоснем макар за миг до няка-
къв отговор,за да не се чувстваме толкова самотни и безнадеждни ,поне докато сме на този
свят.
И най-важното: може ли едното без другото или и двете са едно цяло?-ДУША И ТЯЛО
Ето какво мисли по този въпрос един от най-великите философи на всички времена-
Плотин: ",Ако тялото е част от нас, ние не сме изцяло безсмъртни, ако пък е инструмент даден
ни само за определено време,то трябва и по природата си да е временно....Ала що за тяло е
това,дето има живота от себе си?
Невъзможно е от съединяването на тела да възникне живот или умът да се по-
роди от лишени от ум природи.Нищо не е произволно смесване,трябва да е
налице подреждащ принцип или причина за смесването и,че тя именно ражда
душа.Така,че тялото възниква от встъпващата в материята разумна форма,
а тази форма няма откъде да дойде,освен от душата".
Така,че за Плотин няма съмнение-няма тяло без душа.Обратното,обаче за него може.
Тя е първопричината не само на всичко живо,но и вдъхващата живот на всички светове
и Вселени. На всичко живо и мъртво.Нямал е и грам съмнение в същесвуването на
КОСМИЧЕСКАТА ДУША.
Да,но материалистите твърдят точно обратното ,че това са празни бращолевения на бо-
лен мозък,който се страхува от смъртта повече от всичко. И за да намери упора на своите
мистични страхове,привнася в живота други субстанции,които са далеч от истината за този
един единствен свят-живота на земята.А и тъкмо за това е повтарял постоянно,"че преди
човек да умре не знае нищо за живота" . Смъртта е отделяне на душата от тялото:От
нея не се бои онзи ,който жадува да бъде сам с душата си.Величието на душашата е в
презрението към отсамното: а расъдливостта е мислене, отвърнато от низшето и водещо
душата към висшето..И ако животът не е материя,то той трябва да се мисли не като същ-
ност,а като свойство на материята,ала откъде идва това свойство,сиреч откъде животът е
дошъл в материята.Трябва да е налице,следователно, нещо,което снабдява с живот,било
материята,било което и да е тяло,и това нещо да е извън и отвъд всяка телесна природа.
И макар "външно" погледнато, за материалистите-гностици да е било лесно да го оборят,
той-Плотин твърдо се съпротивлявал и оборвал по всички линии своите противници,не
за друго,а защото е живеел в своя свят-светът между живота и смъртта.
.И някога-в древността ,както и днес, често се смесвало желаното с реалното,
действителноста с ирационалността,мита с метафорите.Човек е слаб пред стихиите на
необятното и невъобразимото.Този,който гледа със сетивата си ,макар и с малко разум,
винаги остава с едно на ум пред необяснимото,а този който гледа с духовните очи,макар
често и фанатик,никога не се съмнява във вярата/в невидимото,в душата/, защото съзерца-
ва нещата от вътре навън,с други думи чрез Бога.
Материята е непросветлена и тъне в тъма докато не бъде "събудена"
и и бъде вдъхнат живот.А такъв живот могат да и вдъхнат само кос-
мическата душа и умът.Материалният/паднал свят / е само образ,архетип
на истинския-умопостижимия свят,който "знае".Отпадналата-земна
душа не знае,но копнее да се върне пак в своя дом.Така,че нейната двойн-
свена природа винаги пребивава,но "никога не е до край".Дори и най-
добрата душа понякога е склонна да пропадне в злото,но това не озна-
чава,че по-голяма част от нея е обладана от материалната и същност.Без-
смъртните също грешат.Иначе,какъв е този съвършен свят,който е съз-
дал Земния-по свой образ и подобие и по своя грешка?...Нима зад живота
на тази земя,няма друга земя,зад грешната земна душа не сто образа на
на съвършената душа?...Нима зад всяко слънце няма друго спасително
слънце?...
Тук виждам как гностиците потъркват ръце.За тях спорът е решен-
всичко родено е родено за да умре.Веднъж и за винаги.За тях сборът от
клетки и молекули,които съставляват всяка материя нямат някакъв из-
мислен Божествен произход .Това е сборът от милиони и милиарди
молекули появили се на белия свят по някакъв случаен,но и законов
ред/закона на безкрайните числа/,за да удовлетворят нагона от най-
низшите,до най-висшите същества да се самовъзпроизвеждат.С една
единствена цел:да изпитват наслада,да продължават хранителната
верига и да се радват над смъртта на другите.Да се пръкнеш точно Ти
сред милиардите вероятности на този свят е висше удоволствие.И то трябва да
се изживее по възможност най-хедонистичния начин.Без морални,
законови и изобщо човешки задръжки.Това е проповядвал Епикур.
Не знаем кой е бил по-отчаян от човешката си същност-той или Плотин,
но по всяка вероятност в единия е имало надежда,а в другия страх и
бягство.Ала и двамата си приличат по това,че макар и спасявайки се
във Вечността,те неистово са търсили надежда в безнадеждния земен
свят.И то не за друго,а защото са сазирали красотата в него.Макар и у-
бедени в неговата илюзорност,та дори и измисленост и пустота.Зад
всичко това не може да не са съзирали присъствието на Бога.Не е въз-
можно един случаен сбор от атоми и молекули да създаде красотата
на приморския залез или пък прекрасното лице на една девойка,чисти-
те очи на едно дете?Зад тях стои Бог.Той е този който одухотворява
и превръща "материята-нищо" в красота и вечност.Той е този,който кара
плътските очи да виждат зад "нищото" любовта. Той е,който надживял
нещата им вдъхва живот ,оживява ги и кара да вярват.Какво друго е вярата
на този свят освен споделена любов."Ония" се хилят скверно над наивността
и го наричат глупост,без да си дават сметка,че те търсят същото.Само дето са
жалки циници и се надсмиват над света и себе си.Това разбира се не е
стоицизъм,а животински страх.Страх от нищото.
Цялата човешка история е пълна с отричение на духа от тялото.Какви мъки
е коствало на всяко човешко същество.На какво ли не са се подлагали людете
да скъсат всички връзки с плътта. Уви и до днес май никой не успял.А и да е,
той сам си е знаел с цената на какво.И все пак защо Бог ни е затворил в този
затвор,в това кълбо от страдания без изход.Ако нямахме съзнание за това
което се случва или ще се случи с нас-както и да е.Наказание за греховете,изпита
ние на нашата вяра,очистващо страдание за спасение.Мисля,че не.
ПО СКОРО ДА РАЗБЕРЕМ НАШАТА
ДОБРОВОЛНА РАЗПНАТОСТ И РАЗДЕЛЕНОСТ ЗА
ДА СЕ ВЪРНЕМ ЕДИННИ В НАШИЯ БОГ И ЗАЖИВЕЕМ
В ЛЮБОВТА
Това което ни разделя е илюзията,че сме за кратко живи на тази земя,
а това ражда егоизма,омразата,войните и изобщо страданията.Осъзнаем ли
че сме вечно живи както тук и сега,така и после в смъртта,ние ще се върнем
в нашия вечен дом,който ни е приготвил Всевишния.Ние страдаме самотно,
а той страда за всеки от нас.
И все пак,ние,слабите хора не можем да проумеем защо този свят е толкова
илюзорен,но и толкова истински.И може би трябва да станеш свръх човек
или полубог за да направиш своя избор.И нима няма любов и на Този свят.
Какво като е "паднал",ние ще го въздигнем,ще повярваме в Господа и ще
се променим,"ще станем ЕДИН"-първия и последен човек.
И ЕТО СРИТВАТ НИ "РЕАЛИСТИТЕ"- ПАК СЕ РАЗ-
МЕЧТАХТЕ-ЗА ТУЙ ЩЕ БЪДЕТЕ НЕЩАСТНИ.
Не знаете ли,че "Царството Небесно" е измислица ,за да дава надежда на
червеите като вас.Всички сме червеи,с една малка разлика-едните ядат чо-
вешката плът след като умрат,а другите се хранят с човешкия дух докато
са живи.Това,разбира се, е без значение/ за вторите/.Всички ще умрем.Но не смъртта
е тази която ни изравнява,а живота.Смъртта е илюзия.,Живота е вечен.
ТОЗИ,КОЙТО СЕ Е ОПИТАЛ ДА РАЗДЕЛИ
ЕДНОТО ОТ ДРУГОТО,ВИНАГИ Е ГУБИЛ
Разбира се че не съм краен мистик,но тия мисли ме разочароват,бих казал
дори разбиват.Не за друго,а защото в тяхната същност се крие цинизма на"
земния живот,корените на несправедливостта и безумието на този свят.
И тогава,когато " ТЕ" имат право ,душата ми се тресе от безсилие,от безсилието
не да обясняваш,а да направиш каквото и да е,та светът,макар за миг да стане
по-добър.И този същия свят се стоварва върху главата ти,като огромна ка-
нара и ти си пожелаваш смъртта...За да провериш все пак дали там"оттатък"
ще бъде същото,дали душата ти най-после ще се отдели от тялото?...И дали
в края на краищата гадовете нямат право и ако е така има ли смисъл да се про-
дължава.?..И те ще бъдат вечно прави,а ти вечно невежа-"човека за никъде",за
който няма справедливост.Не ще има справедливост.
.Това, разбира се, продължава по малко от миг и ти отново се връщаш при себе си..
.Та ти си нещото,което вярва във Вечността,а те са пеперуди еднодневки...Какво те е еня
какво мислят те,важно е ти...Та дори да не си прав,твоята душа е безсмърт-
на,точно защото не мисли като тях..Вечността земна не те касае Тя не съществува..
Мисълта често предава духа,но го и възвисява...ПЪК и нали Бог ни е
оставил свободна воля ,да се погрижим за себе си.И точно то ни спасява.Оста-
ва ни правото да творим и досътворяваме.Това е малкото истинско нещо ,тук на "греш-
ната земя ,което не можем да наречем илюзия, а ни прави хора.
И в края на тези мои/наши/размисли бих искал да споделя една
КОНСТАТАЦИЯ
С огромно съжаление констатирам,че формата е по-важна от съдържанието Човек без
тяло не може,ала се оказва,че тяло без душа може-За съжаление все повече и повече.се въдят
такива "Всадници без галавой",които с цената на душите си са готови на всичко за власт,пари
и земна слава.Ала нека помнят,че до сега никой не е победил природата,камо ли Дявола.Ала
дявола ще властва докато му позволим.Злото е вестдесъщо,доброто е добро,защото е такова
.
Ако "ТЕ" победят, /за другите светове и вселени не знам/,но Нашия "най- прекрасния от всички
прекрасни светове" ще загинеИ все пак ,ТЕ ако са силните в МИРА СЕГО,ние сме
СИЛАТА,защото сме в БОГА И защото не винаги съществуващото е съществително.....
.