С.М.Аврелиев
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ
ИЛИ БОЖЕСТВЕНАТА ПРОПОРЦИЯ
Напълно съгласен съм с руският
мислител Успенски,че любовта е илюзия,
Кой не го знае?
„ала какво бихме правили без нея,ако я
нямаше?” Нима човек може да живее без
илюзии,особено без най-красивата и най-
сладка-любовта.Не случайно един от най-
важните богове в древна Гърция е
Ерос-необуздан и страстен,божествен и земен-
той е съсредоточието,тоест точката където се срещат мъжко-женското
начало –
земното и Божественото тайнство.- Златното сечение.То е символ на
красота и съвър-
шенство .Както е при Платон: Истинското дело на Ерос е да” Ражда в
красота.”
През 1505 година излиза
книгата на Лука Пачоли „ Божествена пропорция”.
Никой не и обръща внимание с изключение
на Леонардо да Винчи,който твърди,
че това е апология ,среща на „нисшия-паднал свят и
висшия-Божествен свят.”.
И още,че това е доказателство за
божествената същност на човека и число-
то,като изражение на Божието
триединство.
F= ___1+ _____Q 5 ~ 1,618033
2
От тогава се счита,че
златното сечение е не само Божествена пропорция,а
и знак и символ за красотата и в човешкия
свят и, че и в него е Бог щом е
достоен/човека/ , да открие „Идеалните
пропорции”,а и да открие формулата,която
съвместява световете.
От тук нататък математиката
мълчи.Както и би трябвало да бъде. Вече
проблема е не на математиката ,а на
философията и космогонията.Дали ще е
божествено откровение/ отваряне на прозореца към транседентното/ или е
въпрос
на жлези с вътрешна секреция, все още никой не може да отговори. Тук,в
крайния
свят, всичко води към един изход и той е най-голямото нещастие-„Ерос без
край”-
,който умира в мига на притежанието.Не за друго,а защото на този свят
нищо не се
притежава.То се изплъзва и става „друго”. И Успенски отново е прав:”Няма
не-
що на света,което човек да не е
готов да пожертва заради любовта.И няма нито
един
човек,който би получил нещо от любовта
за себе си.Но в гонитбата след този
мираж,след тази сянка, нещо се сътворява. И в това се заключава тайната
на вели-
ката жертва, която човек принася в любовта.
Той отива на клада и изгаря,служейки
на нещо,което не познава,като мисли,че служи
на собствената си наслада.”
Моралистите твърдят,че плътската
любов е нещо вулгарно,низко и недостойно
.Е да,но щом Ерос е медиума между земята и небето къде ще открие тялото
своя дух
и обратно. Е ,ли Платоническата любов копнение към Бога,не е ли идеалната любов
измислица на хората, за да не намират повод да се самоубият тутакси? Или
пък да
избягат от „Еротическата тиня”,която ражда изроди”?
ДОКОСВАНЕТО МЕЖДУ ГОРНИЯ И ДОЛНИЯ
СВЯТ
Човекът е единственото същество,което
може да прокара моста между
двата свята. Светът на сенките и светът на
„ставането”.ЛЮБОВТА попадне ли на
истинския човек/ докоснат от
Ероса на Небето/ той започва да живее само в Космо
са, а земния му живот,призрачния му живот, представлява за него само
процес на
умиране. Платон твърди,че” Няма
никакъв свързващ път между същината на ис-
тината, обитаваща в умопостижими висоти, и тукашното мъчително
битие,смекчено
от потока на сетивните измами”. Не намерил
връзка между съвършената пълнота,
сред която пребивават боговете на идеите, и
безнадеждната празнота на смъртния
живот, разумът не е достигал до тази връзка.
Но се е родило нещо ирационално.
Явила се е сила,междинна по отношение на
Боговете и смъртните-не Бог и не
човек,а някакво своегорода демонично и героично същество.”
ЖИВОТЪТ Е СМЪРТ, А СМЪРТТА ЖИВОТ
БЕЗ КРАЙ
.
Еросът е нашият ангел и
демон.Той не е нито на земята нито на небето.
А влезе ли демонът-любов в земното
същество,той престава да бъде себе си.
Омразното Аз става НЕ АЗ и влюбеният се превръща от жалко крайно
съще-
ство,в безкрайна еманация на
изначалната сила.
Да бъдеш на земята АЗ или НЕ АЗ по отделно е трагедия,ала когато двете
се слеят в АЗ + НЕ АЗ,човека се превръща в
цялостно,пълнокръвно,дори
щастливо същество,което е връзката
между висшия и нисшия свят.Той е мос-
та между човека и Бога-ЧовекоБог.Иначе
какво друго е човека освен отлитащи
мигове,които никога няма да бъдат уловени.Та значи ненужни.
И както казахме вече,истинското
призвание на Ерос е да ражда в красота.И
това именно е пресечната точка,”Златното
сечение” където се срещат физичес-
ката и безплътната души .И тогава се
ражда творчеството.Защото какво друго
е То освен раждане в красота.
РАЖДАНЕ
И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Ерос
е Бог и човек. И ако той е
средище на крайното и безкрайното,то
единствената цел на човека,съзнаващ
своето битие е да потърси смисъла
на падналото си битие и смъртната си природа в безсмъртна. И ако
зем-
ния
Ерос…ражда…….за кратко време живот обречен на смърт в тялото,
то при висшия ЕРОС „раждането” има за цел Възкресението,отнето
му от
материалния свят.Възкресение в
духа Това не означава Ерос да прекъсне
процеса на раждане и смърт, а да пребъдва
живота в мига.Мига на ВЕЧНОСТ –
ТА. А това ще рече да възкресяваш живота в любов.
А е ли възможно на земята любовта
към любимото същество да се превър-
не в истинска и да увековечи обекта на
еротичното въжделение.Ортодоксални
догматици,схоластици,та дори мистици
твърдят,че това не е възможно .Най –малкото
за това,че човешкия живот е твърде кратък за
да се превърне в красота смъртта и
разрухата И все пак ако любимата се превърне
от ТО в НЕ –ТО и заедно се превърнете
в своето отрицание,отказвайки се от своето АЗ
в името на нещо по-велико,то тогава
Ероса се е въплатил във вас и вие сте
други-безсмъртни. И тук пак чувам гласа на
моралистите:Не,не е възможно! Можеш да простиш
вечния бяг на времето,можеш да
простиш нещастието да си се родил човек,но как
ще простиш на любовта,че те
предава? Ежечасно,без да го знае и без да го
желае..И ти не правиш ли същото? За-
щото си жив.
ЕРОСЪТ РАЖДА НЕ
САМО В КРАСОТА,НО ПРАВИ ОТ ЧОВЕКА
ТВОРЕЦ/ КОЕТО Е ЕДНО И СЪЩО/
Сам по себе си човек е не само
човек и не само животно.Човекът се разли-
чава от останалите твари по това,че
иска и може да надскочи себе си.Това е
неговата обреченост/често превръщаща
се в трагедия/,но и щастие от мимо-
летната радост,дадена му от Бога -чрез
Ероса,да ТВОРИ..Да надникне „от-
въд”.Отвъд своя хоризонт…А това му
дава упование за спасение.
Може ли да се роди и покълне зърното
в земята, ако не умре това,което е
родило преди него? И това ако не е
Възкръсване? . Творчество и възкресе-
ние са едно и също-те се раждат на
небето.
-----------------------------------------------
И все пак не се впечатлявайте и не
вярвайте много,много на това което съм
ви написал.Еросът ще ви понесе на
крилете си,а Танатос ще ви отведе там,
където трябва. А ако искате да
разберете повече за Бог Ерос купете си жи-
вотинки. Ето аз имам котенца/ три броя/ и зло куче/едно на брой/.И
ги оби-
чам. И те ме обичат.И една жена
обичам,но тя не го знае и никога не ще го
узнае.Животинките ме обичат със земна
любов.Аз не знам с каква.И никога
не ще узнаем,нито аз,нито те…И дори
жената,която….Никой не трябва да
Разбира….
.Литература:
Платон
Леонардо да
Винчи
Успенски