Казвам се Радко Разташков.Родил съм се преди 58години.И едва сега разбрах,
че съм имал брат близнак.Сиамски близнак.
Малко преди да почине майка ми,заболя от атерос склероза.И тогава в нея се
отключиха някакви странни мисли и чувства.Казвам странни защото не можех да повярвам
как един толкова уравновесен човек може да стане друг.В нея заживя някой,който аз не
познавах,стана гневна,язвителна ,зла.Това ме плашеше.
От начало и се сърдех постоянно да ми повтаря,че аз не съм Радко,че някъде съм заминал,а
истинския Радко не иска да се върне.Постепенно разбрах,че това е дълбоко прикривано
чувство,което без да съзнава цял живот и е носило болка.Опитвах се с усмивка/която тя
считаше за подигравка/ да и обясня,че аз съм един -Радко и друг няма.Дори се налагаше да
викам/уж случайно/близки хора,да и обяснят,че този,който седи до нея е Радко,тоест аз.
Но тя упорито не искаше да приеме."Хайде-казваше-стига с вашите глупости - извикай Радко
и той ще се появи. Или,"Добре де,като толкова знаете, той как се казва-Радко -нали Радко
Кога е роден"? Датите на раждане я объркваха защото съвпадаха".Но ти не си Радко.Добре
кажи ми ти как се казваш и го извикай.Все трябва да дойде някога. Нали сме трима или
четирима с момчетата"? Няма момчета,-сопвах се аз-само дмама сме,не запомни ли?
И при еди такъв "спор",аз прозрях защо цял живот съм бил разпнат и никога не съм знаел
точно кой съм.Защо ми се случват неща и лоши и приятни,но никога такива каквито се
случват с нормалните хора.И за да разбера поне част от това,а и за да помогна на моята
майка , реших,че трябва да разбера истината.Поне пред смъртта да си отиде по-
спокойна .Подозирах,че зад тия странни неща,които се случват с нея стои някаква тайна
и не болестта е причина,а тя е само откключващ механизъм.
Започнах да правя какви ли не врътки и маневри за да стигна до някакъв документ,кой-
йто отразява моето раждане а и на моя брат- също Радко.Отказваха ми от всякъде.Пращаха
ме по разни институции,болници ,общини и нищо.Всичко беше унищожено.Това ме
настървяваше още повече и с всеки изминал ден аз бях все по убеден,че предчувствието
ми,че лекарите,майка ми, аз и моя брат със същото име-Радко сме извършили нещо
лошо,може би грях,който трябва да се крие до край.
.В отчайващото невидение човек става упорит Понякога ,дори,се вманиачва и идеята
му става фикс..Сетих се за един мой състудент,който цял живот работеше в архива и имаше
връзки на всякакви нива.Дори и в Светия Синод.По това време задължително бе да ни
впишат и в църковните книги.Моя приятел взе присърце неволята ми и след около месец
ми звънна.Срещнахме се и ми каза,че направил каквото можал.Не успял да стигне до края,
но- почти шепнейки- ми довери,че престарелия вече владика на нашия град знаел много по
въпроса."Неведоми са пътищата Господни-рекъл Владиката-,аз не мога да ти кажа нищо
освен това,че кръщелното на всяко новородено,живо или мъртво,се пазят в специален сейф
в болницата.Там и мишките не могат да го изядат."
Благодарих на моя приятел и се втурнах към болницата.Там познавах една злобна сестра
истински цербер,през която минаваше всичката документация на болницата.Носеше се
мълвата,че познава и черното под ноктите на всеки човек от градчето.Но аз пък знаех за
нея,че за едно шише гроздова бе готова да продаде и майка си.За нещастие не бе на смяна,
Но ми дадоха телефона и.Звъннах и.По гласът си личеше,че вече бе погълнала половинка.
Познавах я от запоите на млади години.Тя беше десетина-петнадесет години по голяма
от нас,но участваше активно в мероприятията.Идваше заради едно момче,но след като то
катастрофира и се уби,тя започна да пие.Гласът и бе меланхоличен и дълбок,сега стържеше
като ламарина.
"Мога ли да се отбия за малко до теб"-попитах аз. "Ела!-рече сопнато-ламаринено-но нали
знаеш какво трябва да носиш.?"
Картинката не беше много приятна.Едно сто и двасет килограмово туловище,излегнало
се полуголо на дивана.
"Знам какво ще искаш-дай първо да опъна!-по една случайност чух и видях всичко.Бях
стажантка.Нищо лошо не е станало.Никой не е виновен.Ако това не ти е достатъчно,още
една грозданка и ....да ме..такова......"
"Не е...не сега притеснено ми е,друг път първо ми разкажи"-и тя ми показа с поглед вратата
Купих и не едно,а пет шишета...Знаех,че можеше да си го позволи и сама,но сега грееше
от щастие...И ми заразказва с охота.
Майка ми родила трудно.Сиамски близнаци."Ти и той. Бяхте много сладки.Прегърнати.
Добре,че имало само две точки на свързаност.Но едната фатална .Единият трябвало да
умре,за да остане жив другия."Тогава медицината не беше така развита-и аз почувствах
капка човещина в нея.-Ако беше сега ,да сте живи и двамата.Пък знае ли човек кое е по-
добре?...Майка ви трябваше да избере един от вас...Затова сега тя си го търси,нали,щото
в нея си е останал жив?...Тя избра тебе,ревейки и стенейки...И после сигурно е съжаля-
вала щото живите сме неблагодарници...Тя опъна една голяма глътка и нещо забълбу-
ка и застърга в гърлото и-" И сега го търси и не знае ти ли си или той-Щото ви обича
и двамата.И не знае кой е по-жив?...Ала тогава се е почувствала като убиец....Е с времето
се забравя. Но несъзнателно тя винаги го е носила в себе си. Един несъстоял се живот..
. Какво толкова? Важно е да сме обичани..Името все е Радко Разташков"...
Нищо не казах на майка.Тя като по чудо оздравя.Умът и бе бистър и не се оплакваше от
нищо.След месец внезапно почина.На устните и имаше някаква загадъчна усмивка.