`
Да сънуваш Ницше
Философията трябва да бъде луда,като целия
ни живот. Лев Шестов
Нашият сънуващ герой се казвал Лев.Четял и препрочитал десетки пъти Ницше. Отначало под въздествие на разни философи,които го считали за мизантроп/Ницше/ и едва ли не идеолог на фашизма.и все пак го ценяли и дори се страхували от неговата мощна мисъл .. Той ненавиждал академичното ,сухо и теоретично философстване. А и не бил истински философ,в собсвения. смисъл на думата/без титли и отличия от които бягал като дявол от тамян/ Чувствал,че прочита,който правили на Ницше до сега е неправилен и че , Ницше не е своя текст .Почти всички се впускали по тази плоскост идентифицирайки Ницше с неговото творчество.А за него,нашият сънуващ герой той-Ницше, винаги е бил нещо друго ,нещо ,което дори той не съзнавал. Та по име Лев си бил Лев,по призвание философ.а по фамилия Шестов. Той отдавна бил стигнал до прозренито,че животът е болестно състояние на духа и затова твърдо вярвал,че Ницше иска да го поправи.В текстовете си НИЦШЕ САМ ОПРОВЕРГАВА СЕБЕ СИ,опитвайки се да си самодокаже,че няма Бог.Това свръх напрежение ражда "Свръх човека" и неговия побратим-"Антихриста"
"Царството Божие не е нещо,което се очаква,то е без вчерашен и без утрешен ден,то не иде след хиляди години-то е опит на едно сърце: то е навсякъде и никъде".
Лев обичал Ницше-Най вероятно, за това,че страдал като него,най-напред заради недоправения грешен и често безбожен свят,а после и той като своя идол нямало болест с която да не се е борил.. Духът няма възраст ,нито персонализация,затова макар за миг в съня му- те били едно цяло. Дори не знаел дали е Ницше,или той .Нещо повече,може и Ницше да го е сънувал,Та и той е бил жив човек. От плът и кръв .Със своите слабости,Бездни и пропадания И той е сънувал.И него ,но най -често идеята за своя "свръх човек"Но запомнете, винаги в кавички и като идея.Той-Ницше,за разлика от своите събратя "ФИЛОСОФИ" никога не се е чувствал "Свръх Човек"Това е била неговата мечта да промени човешкия род към по-добро.А мечтата често е по- истинска от всяка реалност.".Неговата сила,неговата стихия във философията е иронията. И това го прави Велик.Кой разбра,че неговата сериозност е надсмиване над себе си и че неговото творчество е присмех над живота,над смъртта,боговете и хората. А нима има друго изкуство овен ироничното.Да се взимаш на сериозно е поп фолк. в недопечена държава.нейде из Балканите. Само веднъж взел,че се самоидентифицирал със своята измислица , за да се пробва като Разколников ,и го прибрали в лудницата.
Пробудил се след миг,Лев осъзнал,че вече не сънува,а пише,нещо,което му диктува самия Ницше.Той сам не бил способен да измисли такива неща.Макар,че знае ли се?Нали до преди малко бяха едно и също."Ценността на живота се крие в различните люде/ДРУГИТЕ/,нестандартните,а и ""Много лудите",тоест свръх нормалните, там е скрита силата на страданието и изкуплениего..И макар тия люде да са твърде малко и да не са за този свят,те единствено го спасяват. _Спасяват го в своята безнадеждност и другост,защото масата е огрицание на доброто,красотата и всичко ценно на този свят..Като няма смисъл има ирония.Тя е тази,която спасява света и му предава някакво достойнство.А ирония плюс достойнство се нарича творчество.То може да спаси дори в безсмислието,дори да заблуди целия свят,че си част от него.И тогава Свръх човека ще се роди.Когато се откажем от себе си,когато осъзнаем ,че сме никой.За да съградим еди по-добър свят.Не в някакво "светло" и далчно бъдще,а сега."
Тук спящия Лев се събуди изцяло и се замисли: Ето,например,червеите се приспособяват,делят/някой до безкрайност/та значи са вечни/.Но те нямат понятие нито за живот,нито за смърт.Границата е незначителна..А и защо им е да осъзнават нещо,щом ще го изгубят.
Ето човек се опитал да познае себе си и се изгубил безвъзвратно
Кому е нужно всичко това,ОСВЕН НА НЕСЪВЪРШЕНОТО И СЛУЧАЙНО"НИЩО".Или пък тук Е ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ В КОЕТО СЕ СРЕЩАТ ВЕЧНОСТТА И НУЛАТА И..САМО БОГ МОЖЕ ДА СЪТВОРИ И ДВЕТЕ СЪВСЕМ СЪЗНАТЕЛНО .,Иначе сме се пръкнали от съвършената смърт и всеки миг и принадлежим.Човекът ли е проклятие в своята маловечна грешност или Бог е този,който ни обича малко повече от себе за да ни ражда от смъртта,.за да творим Това е бил целият Ницше,неговата същност и неговото творчество.Дали сме опитни мишки в ръцете на неведоми сили или ние трябва да станем Богове,за да управляваме съдбите си и за да се спасим. А и какво друго е Бог,освен "Свръх човек".
Да сънуваш Ницше
Философията трябва да бъде луда,като целия
ни живот. Лев Шестов
Нашият сънуващ герой се казвал Лев.Четял и препрочитал десетки пъти Ницше. Отначало под въздествие на разни философи,които го считали за мизантроп/Ницше/ и едва ли не идеолог на фашизма.и все пак го ценяли и дори се страхували от неговата мощна мисъл .. Той ненавиждал академичното ,сухо и теоретично философстване. А и не бил истински философ,в собсвения. смисъл на думата/без титли и отличия от които бягал като дявол от тамян/ Чувствал,че прочита,който правили на Ницше до сега е неправилен и че , Ницше не е своя текст .Почти всички се впускали по тази плоскост идентифицирайки Ницше с неговото творчество.А за него,нашият сънуващ герой той-Ницше, винаги е бил нещо друго ,нещо ,което дори той не съзнавал. Та по име Лев си бил Лев,по призвание философ.а по фамилия Шестов. Той отдавна бил стигнал до прозренито,че животът е болестно състояние на духа и затова твърдо вярвал,че Ницше иска да го поправи.В текстовете си НИЦШЕ САМ ОПРОВЕРГАВА СЕБЕ СИ,опитвайки се да си самодокаже,че няма Бог.Това свръх напрежение ражда "Свръх човека" и неговия побратим-"Антихриста"
"Царството Божие не е нещо,което се очаква,то е без вчерашен и без утрешен ден,то не иде след хиляди години-то е опит на едно сърце: то е навсякъде и никъде".
Лев обичал Ницше-Най вероятно, за това,че страдал като него,най-напред заради недоправения грешен и често безбожен свят,а после и той като своя идол нямало болест с която да не се е борил.. Духът няма възраст ,нито персонализация,затова макар за миг в съня му- те били едно цяло. Дори не знаел дали е Ницше,или той .Нещо повече,може и Ницше да го е сънувал,Та и той е бил жив човек. От плът и кръв .Със своите слабости,Бездни и пропадания И той е сънувал.И него ,но най -често идеята за своя "свръх човек"Но запомнете, винаги в кавички и като идея.Той-Ницше,за разлика от своите събратя "ФИЛОСОФИ" никога не се е чувствал "Свръх Човек"Това е била неговата мечта да промени човешкия род към по-добро.А мечтата често е по- истинска от всяка реалност.".Неговата сила,неговата стихия във философията е иронията. И това го прави Велик.Кой разбра,че неговата сериозност е надсмиване над себе си и че неговото творчество е присмех над живота,над смъртта,боговете и хората. А нима има друго изкуство овен ироничното.Да се взимаш на сериозно е поп фолк. в недопечена държава.нейде из Балканите. Само веднъж взел,че се самоидентифицирал със своята измислица , за да се пробва като Разколников ,и го прибрали в лудницата.
Пробудил се след миг,Лев осъзнал,че вече не сънува,а пише,нещо,което му диктува самия Ницше.Той сам не бил способен да измисли такива неща.Макар,че знае ли се?Нали до преди малко бяха едно и също."Ценността на живота се крие в различните люде/ДРУГИТЕ/,нестандартните,а и ""Много лудите",тоест свръх нормалните, там е скрита силата на страданието и изкуплениего..И макар тия люде да са твърде малко и да не са за този свят,те единствено го спасяват. _Спасяват го в своята безнадеждност и другост,защото масата е огрицание на доброто,красотата и всичко ценно на този свят..Като няма смисъл има ирония.Тя е тази,която спасява света и му предава някакво достойнство.А ирония плюс достойнство се нарича творчество.То може да спаси дори в безсмислието,дори да заблуди целия свят,че си част от него.И тогава Свръх човека ще се роди.Когато се откажем от себе си,когато осъзнаем ,че сме никой.За да съградим еди по-добър свят.Не в някакво "светло" и далчно бъдще,а сега."
Тук спящия Лев се събуди изцяло и се замисли: Ето,например,червеите се приспособяват,делят/някой до безкрайност/та значи са вечни/.Но те нямат понятие нито за живот,нито за смърт.Границата е незначителна..А и защо им е да осъзнават нещо,щом ще го изгубят.
Ето човек се опитал да познае себе си и се изгубил безвъзвратно
Кому е нужно всичко това,ОСВЕН НА НЕСЪВЪРШЕНОТО И СЛУЧАЙНО"НИЩО".Или пък тук Е ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ В КОЕТО СЕ СРЕЩАТ ВЕЧНОСТТА И НУЛАТА И..САМО БОГ МОЖЕ ДА СЪТВОРИ И ДВЕТЕ СЪВСЕМ СЪЗНАТЕЛНО .,Иначе сме се пръкнали от съвършената смърт и всеки миг и принадлежим.Човекът ли е проклятие в своята маловечна грешност или Бог е този,който ни обича малко повече от себе за да ни ражда от смъртта,.за да творим Това е бил целият Ницше,неговата същност и неговото творчество.Дали сме опитни мишки в ръцете на неведоми сили или ние трябва да станем Богове,за да управляваме съдбите си и за да се спасим. А и какво друго е Бог,освен "Свръх човек".