ПРОПУСНАТ МИГ/МИТ/- ЖИВОТА АЗ НЕ СЪМ АЗ
Този,който живее моя живот, не съм АЗ Този,който люби жени,
кара коли,
който ходи на работа,
който си мисли-това или онова,
този който слуша радио,
ходи до тоалетната,
който крои планове
и после ги срива:
НЕ СЪМ АЗ.
Чудя се окъде-накъде
тези,които живееят моя живот
си позволяват да се вмъкват в мен?
И какво общо има моето АЗ с МЕН?.
Не е игра на думи
понякога е страшно трудно
Да те разлеят от поток в огромна река-
и вече те няма
Волята ти е скършена и подчинена
на цялото,което не познаваш.
Душата ти е чужда-не ТЯ
Оставаш само разум със своите вероятности.
А тяло без душа е като дума
без смисъл-ненужна.
и сама.
По самотна от квантовата механика
и луната без земя.
Но не се сърдя на Айнщайн и неговия гений.
Той несъмнено е бил по-самотен
и от мен и от всеки друг,
който не знае що е самота.
Това ме успокоява,кара ме да забравя,
и аз приемам другите свои аз.
И да ви призная понякога ги обичам.
Като Айнщайн,който е окривал светове,
но е оставал в себе си.
НЕ МУ Е БИЛО ЛЕСНО!?...
Този,който живее моя живот, не съм АЗ Този,който люби жени,
кара коли,
който ходи на работа,
който си мисли-това или онова,
този който слуша радио,
ходи до тоалетната,
който крои планове
и после ги срива:
НЕ СЪМ АЗ.
Чудя се окъде-накъде
тези,които живееят моя живот
си позволяват да се вмъкват в мен?
И какво общо има моето АЗ с МЕН?.
Не е игра на думи
понякога е страшно трудно
Да те разлеят от поток в огромна река-
и вече те няма
Волята ти е скършена и подчинена
на цялото,което не познаваш.
Душата ти е чужда-не ТЯ
Оставаш само разум със своите вероятности.
А тяло без душа е като дума
без смисъл-ненужна.
и сама.
По самотна от квантовата механика
и луната без земя.
Но не се сърдя на Айнщайн и неговия гений.
Той несъмнено е бил по-самотен
и от мен и от всеки друг,
който не знае що е самота.
Това ме успокоява,кара ме да забравя,
и аз приемам другите свои аз.
И да ви призная понякога ги обичам.
Като Айнщайн,който е окривал светове,
но е оставал в себе си.
НЕ МУ Е БИЛО ЛЕСНО!?...