Да останеш сам със себе си,да не ти е нужно нищо и никой ,не е герой-
ство,нито стоицизъм ,с който да се гордееш.По-скоро мисля,че човек трябва
да си е самодостатъчен,за да не бъде роб.Нека не бъркаме чувството за безна-
деждност и обреченост,самовлюбеност и липса на любов със самодоволство.
. Човек се ражда или роб или свободен И той няма никаква вина за това.
Но и робът и царят някой/всеки/ ден .умират. За което също нямат вина.И така,
минавайки живота през тях без да го усетят,те просто не са имали време да
се запитат,а и да усетят що е СВОБОДА?...Съдбата,бранейки ги е отпъждала
от тях тия вредни мисли.
Но ето,че идва денят....Приживе,обсебен от богатствата и властта си царят
е бил роб.Малко преди да умре,той почти го е осъзнал,но съдбата не му е дала
време да се разкае...
Безнадеждно смелия роб,предвиждайки съдбата си,решава да умре на арената
мечтаейки да спечели свободата си/Макар за миг/.
Кой ли от двамата е бил по-щастлив приживе?
Лошите предчувствия винаги се сбъдват.Смърта предава достолепие и дос-
тойнство и на най-окаяния просяк и на най-нещастния цар.Защото там вече
не лежи нито роб,нито цар,нито мъртвец.Там е положен СВОБОДЕН човек.