Пъстървата или "Златната река"
Пъстървата има характерна перка ,така наречената мазна перка.Гърбът и е с маслиненозелен цвят,а страните и са златистожълтокафяви.По тялото и има дребни,кръгли,оранжеви или червени петна,заобиколени със светла ивица. От двете страни на тялото има широка лента с цветовете на небесната дъга,откъдето носи и името си. Коремните и перки са наситено червени,с хармонична бяла или черна ивица.
Когато бях дете реката течеше бистра,като детско око.Рибите играеха кротко и бяха щастливи.Особено есента,когато намаляваше водата и те се събираха в клиновидна редица,като птиците,и прецеждаха водата срещу течението на реката. Едва помръдваха с перките и опашките,за да се задържат на едно място и бяхя толкова уязвими и истински,че аз се прехласвах с часове да ги гледам.Реката беше малка, но бистра и хладна,високо в планината.Сред пъстървите имаше и златни рибки.Не са плод на моето въображение.Бяха истински,със златни перки,златни опашки и изобщо целите бяха от злато.Хранеха се само с клей и малки златинки, не бяха хищници, но пъстървите не ги закачаха..Дори им разрешаваха да се подредят в тяхния клиновид.Рибешка им работа,това го няма сред хората.
Те ми откраднаха реката.Моята златна река.
Незнам кой дявол ме накара да споделя с най - големия мошеник на Априлци-Бедния,че реката носи злато.Тогава съм бил наивник и най вероятно съм се надявал ,че той ще ми помогне с пари и ние заедно ще работим.Тоест,да направим "специалното" корито,което беше доста скъпо за времето си/коритото на Язон/ което бях измислил,констроирал и начертал/ не без помоща на Библията/,но в различен вариант. Бях убеден,че с него могат да се улавят люспите на златинките,които се носеха по коритото на "Моята река".Даже му казах,че ако инвестира две трети са за него ,останалото за мен.Той се съгласи,поклати глава и рече че ще видим. .Още докато му обяснявах усетих как нещо се обръща в него.Очите му светнаха,стана нервен,започна да се върти на стола и обърна разговора в друга посока Все едно нищо не е чул.
Месец след този случай отидох да видя реката.Имах лоши предчувствия,но това което видях надмина всичките ми въображаеми страхове.От нея/реката/ не бе останало нищо.Бедния се съюзил с друг богаташ/зер го е страх да направи нещо сам/ ,щото нали знаете ,че" краставите магарета през девет баира се надушват". И започнали работа..Ама ,наистина сериозна работа!
Накупили техника/най -модерната за тази цел,ала забранена,не като" рухото на Язон""/ моето безобидно корито/ и започнали да търсят злато. Коритото на горката река бе превърнато в неузнаваем ,лунен пеизаж.Булдозерите бяха изринали не само пясъка и чакъла,а и камъните бяха натрупали на огромни камари на 200метра от реката. Дърветата наоколо бяха набутани все едно е минало торнадо.Бяха мобилизирали цяля армия от цигани да претърсват с драги и сита всяка дупка по скалите,а и да изсмукват водата и да я прецеждат.Драгите бяха толкома мощтни,че изсмусваха почти всичката вода от реката и я прекарваха през сита.Но и това не им бе стигнало, в ужасяващащата лакомия,ами след ситата бяха вкарали цялата река в тръби,които на около 20-тина метра бяха поставили различни мрежи/сита с различни размери на пропускливост и улавяне/. Осъзнах колко съм наивен и глупав,но със някакво хладно спокойствие.Все едно нищо не се отнасяше до мене.Болеше ме само за реката. След малко пристигнаха с джиповете си и Бедния и Пумчо и без да се церемонят ме изгониха и ми забраниха да стъпвам повече на това място. Тръгнах бавно надолу по реката и ми се ревеше,ама аз пък не изках да рева. Тя.течеше бавно,унило и без желание да бъде река.Не беше мътна,а кална.Въздух в нея нямаше и рибите бяха обърнали коремчетата си.Някой още се мятаха,мъчеха се да поемат вэздух,но скоро и те умираха.. Измряха и златните рибки,защото вече нямаше златинки с които да се храняг. Проклети да са-казах си на глас,докато вървях и даже май вече тичах-ала не го почувствах истински,щото в този миг бях убеден ,че те са нещастни хора.Че природата или Бог, рано или късно ще им въздаде заслуженото/мразя думата отмъщение.Бог не мрази,следователно не отмъщава/ А ми хрумна и друго,че те ме гонят и мразят,не за друго,а защото съм беден.Те не обичат бедните като мен,защото мразят всичко,което са били или им напомня за това.Това са били най бедните х ора,очари,свинари,неуки,без занаят,щото нямат и идеи,ала комунизма им даде шанс да крадат,да лъжат и да убиват.некъдърниците станаха новите владетели на държавата.Така за съжаление е и до ден днешен.Котират се лицемерите,мошениците и безкрупулните хора,за които светът е злато и пари.Жалки са.Обаче са силни.Избиха рибата,изловиха златото и забогатяха неистово.Направиха къщи,фабрики,накупиха си най-скъпите коли и яхти.Кораби купиха и умни хора си купиха да им служат.Сега всички сме им измекяри и слуги.Къде да идеш.Железният закон на живота,в държава на предатели и сътрапи живеят само подобните ИМ. Реших да не се занимавам с тях,макар,че сънувах "Моята река" всяка нощ..По -късно чувах,че и двамата били нещо превъртели.Единият бил в лудница,а на другият му изсъхвала душата. И макар,че им бях простил,всяка нощ,несъзнателно им пусках по един куршум,но те не умираха.Щото няма какво да убиеш освен душата.А те я нямаха.И никога не са я имали. Аз убивах себе си и моята река. И въпреки всичко,тя си остана МОЯ.Вътре в душата ми.Те я използваха,аз я обичам.
Пъстървата има характерна перка ,така наречената мазна перка.Гърбът и е с маслиненозелен цвят,а страните и са златистожълтокафяви.По тялото и има дребни,кръгли,оранжеви или червени петна,заобиколени със светла ивица. От двете страни на тялото има широка лента с цветовете на небесната дъга,откъдето носи и името си. Коремните и перки са наситено червени,с хармонична бяла или черна ивица.
Когато бях дете реката течеше бистра,като детско око.Рибите играеха кротко и бяха щастливи.Особено есента,когато намаляваше водата и те се събираха в клиновидна редица,като птиците,и прецеждаха водата срещу течението на реката. Едва помръдваха с перките и опашките,за да се задържат на едно място и бяхя толкова уязвими и истински,че аз се прехласвах с часове да ги гледам.Реката беше малка, но бистра и хладна,високо в планината.Сред пъстървите имаше и златни рибки.Не са плод на моето въображение.Бяха истински,със златни перки,златни опашки и изобщо целите бяха от злато.Хранеха се само с клей и малки златинки, не бяха хищници, но пъстървите не ги закачаха..Дори им разрешаваха да се подредят в тяхния клиновид.Рибешка им работа,това го няма сред хората.
Те ми откраднаха реката.Моята златна река.
Незнам кой дявол ме накара да споделя с най - големия мошеник на Априлци-Бедния,че реката носи злато.Тогава съм бил наивник и най вероятно съм се надявал ,че той ще ми помогне с пари и ние заедно ще работим.Тоест,да направим "специалното" корито,което беше доста скъпо за времето си/коритото на Язон/ което бях измислил,констроирал и начертал/ не без помоща на Библията/,но в различен вариант. Бях убеден,че с него могат да се улавят люспите на златинките,които се носеха по коритото на "Моята река".Даже му казах,че ако инвестира две трети са за него ,останалото за мен.Той се съгласи,поклати глава и рече че ще видим. .Още докато му обяснявах усетих как нещо се обръща в него.Очите му светнаха,стана нервен,започна да се върти на стола и обърна разговора в друга посока Все едно нищо не е чул.
Месец след този случай отидох да видя реката.Имах лоши предчувствия,но това което видях надмина всичките ми въображаеми страхове.От нея/реката/ не бе останало нищо.Бедния се съюзил с друг богаташ/зер го е страх да направи нещо сам/ ,щото нали знаете ,че" краставите магарета през девет баира се надушват". И започнали работа..Ама ,наистина сериозна работа!
Накупили техника/най -модерната за тази цел,ала забранена,не като" рухото на Язон""/ моето безобидно корито/ и започнали да търсят злато. Коритото на горката река бе превърнато в неузнаваем ,лунен пеизаж.Булдозерите бяха изринали не само пясъка и чакъла,а и камъните бяха натрупали на огромни камари на 200метра от реката. Дърветата наоколо бяха набутани все едно е минало торнадо.Бяха мобилизирали цяля армия от цигани да претърсват с драги и сита всяка дупка по скалите,а и да изсмукват водата и да я прецеждат.Драгите бяха толкома мощтни,че изсмусваха почти всичката вода от реката и я прекарваха през сита.Но и това не им бе стигнало, в ужасяващащата лакомия,ами след ситата бяха вкарали цялата река в тръби,които на около 20-тина метра бяха поставили различни мрежи/сита с различни размери на пропускливост и улавяне/. Осъзнах колко съм наивен и глупав,но със някакво хладно спокойствие.Все едно нищо не се отнасяше до мене.Болеше ме само за реката. След малко пристигнаха с джиповете си и Бедния и Пумчо и без да се церемонят ме изгониха и ми забраниха да стъпвам повече на това място. Тръгнах бавно надолу по реката и ми се ревеше,ама аз пък не изках да рева. Тя.течеше бавно,унило и без желание да бъде река.Не беше мътна,а кална.Въздух в нея нямаше и рибите бяха обърнали коремчетата си.Някой още се мятаха,мъчеха се да поемат вэздух,но скоро и те умираха.. Измряха и златните рибки,защото вече нямаше златинки с които да се храняг. Проклети да са-казах си на глас,докато вървях и даже май вече тичах-ала не го почувствах истински,щото в този миг бях убеден ,че те са нещастни хора.Че природата или Бог, рано или късно ще им въздаде заслуженото/мразя думата отмъщение.Бог не мрази,следователно не отмъщава/ А ми хрумна и друго,че те ме гонят и мразят,не за друго,а защото съм беден.Те не обичат бедните като мен,защото мразят всичко,което са били или им напомня за това.Това са били най бедните х ора,очари,свинари,неуки,без занаят,щото нямат и идеи,ала комунизма им даде шанс да крадат,да лъжат и да убиват.некъдърниците станаха новите владетели на държавата.Така за съжаление е и до ден днешен.Котират се лицемерите,мошениците и безкрупулните хора,за които светът е злато и пари.Жалки са.Обаче са силни.Избиха рибата,изловиха златото и забогатяха неистово.Направиха къщи,фабрики,накупиха си най-скъпите коли и яхти.Кораби купиха и умни хора си купиха да им служат.Сега всички сме им измекяри и слуги.Къде да идеш.Железният закон на живота,в държава на предатели и сътрапи живеят само подобните ИМ. Реших да не се занимавам с тях,макар,че сънувах "Моята река" всяка нощ..По -късно чувах,че и двамата били нещо превъртели.Единият бил в лудница,а на другият му изсъхвала душата. И макар,че им бях простил,всяка нощ,несъзнателно им пусках по един куршум,но те не умираха.Щото няма какво да убиеш освен душата.А те я нямаха.И никога не са я имали. Аз убивах себе си и моята река. И въпреки всичко,тя си остана МОЯ.Вътре в душата ми.Те я използваха,аз я обичам.