Тя имаше зелени-смразяващо отровни очи.И го обичаше.Казваше се Пенелопа.
Той бе Одисей-търсещия своята невъзможна любов.Не искаше да и изневерява,
но го стори в съня си с хетерата Тракийка/ не бе имал жена 10 години/.
Пенелопа му прости,но той не успя да си прости и отиде в планината.След
още десет години,той вече не само себе си ненавиждаше,но и целия земен род.
Заживя със зверовете и скоро забрави за древните си корени,че е едновременно
Одисей,Ахил ,Орфей и Омир.Живееше в митове и легенди,които разказваше на
птиците и всички живи твари.Те му вярваха,защото бяха по-истински от всеки
видим свят.
Сила му даваше само паметта/ дълбоко стаена в гънките на мозъка му/,че и
древните са знаели,че живеят в огледалото на илюзиите и именно за това са били
страстни любовници,но и безстрашни войни,умиращи с достойнство.
Веднъж птиците му донесоха вестта,че човечеството е заплашено от изтребле-
ние-от Трета световна война.И той също им повярва .Реши/не в съня си/,че трябва да
убие сатрапа-тиранин-П,за да спаси хората/които не-навиждаше/. Той не бе луд.-
И ГО НАПРАВИ. Одисей го поздрави,а Ахил му подари копието си.Омир
му обеща безсмъртие,а Орфей да го възпее.
- Ужасно е да си обречен на плътта,която няма да те последва и ще те предаде-
казал му оня.Всичко е само тук -на земята и няма.нищо друго..Тогава той забил с ярост
копието в сърцето му. Малко преди да издъхне тиранинът-,той зърнал в очите му
пламъка на любовта на целия свят към него.
Нашият човек не се разколебал и не съжалил.Може би бе спасил "митът човечество", но дали бе успял да спаси себе си?Върнал се отново при своите легенди и митове, при своя Одисей и неговата Пенелопа.И тогава изпитал откровение-"Без войни чо-
вечеството не може,ала без усмивката на Пенелопа светът е нищо.
Грешното човечество обича убийците си,заради измисленото от тях земно безсмъртие
,но повече от всичко обича своя спасител,който го ненавижда. с любов".