Всеки,поне веднъж в живота се е запитвал,що е туй душа,има ли я и къде се намира?.
Материалистите искат да я видят,докоснат,дори помиришат.Идеалистите я рисуват отразена
в очите на любимата,във венчелистчетата н цветята.Духовниците твърдят,че това е
Божествената искра въплатила се в грешното човешко тяло/ Царството небесно-тук
на земята/,а философите/с малки изключения/ твърдят ,че тя е навсякъде. На Небето, там ,тя има образ/безплътен,но обозрим/ ,тук тя е просто форма/по Плотин/ архетипно огледало на
вечността .
Тялото без душа е болно ,знаели още древните.,Днес те са доста отдалечени А и често
дори не се зачитат. Но не случайно всички големи учени,всички добри кардиоло-
зи и всякакви доктори,които бъркат в човешката плът, в края на краищата идват до идеята,че
душата съществува и нейното име е БОГ.
Нищо истинско не можеш да свършиш без душа.Без нея и най-малкото усилие се
превръща в тегоба.По-голямата част от човечеството невярва в невидимото.Започ-
ва да го вижда когато тялото му изнемощее,разболее се или страда.Душата е не-
разривно свързана с тялото/телата/растителни,животински и човешки/,
но има и случаи на СОМАТИ/по Мулдашев/,когато тя временно излиза от своето обиталище
и после отново се връща.Ето какво ми разказа един монах за свой далечен брат
по служение от 12век,който също търсейки душата си съгрешил,а после се покаял
и тогава я окрил.Открил я при богомилите и бил щастлив,но за кратко,щото църквата го
осъдила и му отрязали главата.Странното-рече приглушено монахът,сякаш се страхуваше
да не го чуе игуменът или дяволът,че този същият човек с отрязаната глава се ро-
дил един век по-късно и отново служел в нашия манастир.Спомнял си всичко от
предния си живот и всичко съвпадало.До мига,когато отново се наложило да му
отрежат главата.Сега никой не му я искал,но той сам трябвало да си признае
грехът,за да си докаже,че душата му е жива и вечна.Предпочитал да изгуби главата си пред
това да погуби душата си.Тръгвайки към игумена насреща му се изправил този,който някога
го екзекутирал.Бил предрешен,но лицето му не можел да не познае.
-Спри- рекъл оня-кажи ми,какъв ти беше грехът някога за дето ти отрязах главата?
- Че живея в този дяволски свят-отвърнал монахът.
-А сега,сега що си грешен?
-Щото пожелах жена.
-И какво от туй нали и тя е дяволско изчадие,...като света...
-Да,но вече не мисля като някога,не съм богомил и се върнах към живия единствен БОГ.-
Христос.
-Значи си ме излъгал някога,че само при тях си открил душата си.Та после станах и аз...
и до днес съм с тях,макар че повечето избиха,а други не издържаха.Вече съм на
сто и двадесет години, а виж ме-и той открил изцяло главата си-мязам на младеж, не на
грохнал старец.Само тук се обличам,а на вън ходя гол и зиме и лете.И не ми е студено
и не ме е страх...Само от игумена...
-Още ли режеш глави?-попитал монахът.
-Не,твоята беше последна.Покаях се и избягах.Избягах при твоите и от тогава ме
преследват.А душата...душата за която ми говореше тъй и не я намерих,ала на
мерих упование и сила да живея в това,че се разкаях и БОГ ми прости.Всяка седмица
идвам тук да се моля и никой не ме познава защото те измират,а аз оставам същия.
-Макар да си се разкаял и се молиш,ти нямаш душа-рекъл монахът-затова оставаш същия
Ти си само тяло.Голо тяло...И такова ще останеш още сто години.
-Виж какво монахо,когато ти отрязах главата,душата ти се всели в мен.И станах до-
бър човек,но своята не успях да открия.Затуй ще те помоля сега да отрежеш
моята глава,та дано се свърши с тоя живот,да се върна при себе си и да мога
да умра.
-Аз не съм убиец-отвърнал му монахът и го побутнал да продължи пътя си-ала
оня го сграбчил за расото ,вдигнал го във въздуха и се развикал: "Ето го убиецът
на богомилите,ето го предателят,иди и се предай на гнъсния владика"....Събра
ли се монасите наоколо,оня го пуснал на земята,извадил крив нож от парца-
лите си и се пробол няколко пъти в корема.
Дошел игуменът и като разпознал лежащия в кръв труп заповядал на двама гавази
час по скоро да го извлекат от манастира.И им наредил още- "хич да не го погребват,
а да го хвърлят на кучетата".Единият от гавазите се опитал да се възпротиви,че не е
християнско и че душата...Игуменът дал знак на другия,извадил ножа от корема на
мъртвия и прерязал шията на другаря си.
А ти,ти що чиниш тука-обърнал се игуменът към монаха-и защо крещеше оня,да не си ти
го заклал?То кръвта кръв иска...Нали той някога те...
-Не,не отче,не съм аз,той сам...Но друг грях имам и съм дошъл да се покая
-Какъв грях?-прекъснал го игуменът-да не си дръпнал фустата на някоя попадия?
-Не по-лошо,аз пожелах,влюбих се...
-Хубава ли е поне момата?-разхилил се дядото-Грях имал.Простен да си от Господа
Всички сме грешни. ДУША носим.