Защо убиват или се самоубива Ботев ли? Ами много просто- защото рано
е осъзнал,че всичко в този свят е лъжа.А той е бил чувствителен човек и е ре-
шил,че така не бива и не трябва да се живее.А още е бил и силен и е направил своя
избор.Междупрочем недостойно е да говорим за Ботев,а и за всеки човешки
избор/за които можем само да гадаем/,ала достойно ли е да не ни занимава акта
на едно героическо решение-избирайки живота или смъртта.И тука трябва да сме
безкрайно честни и безкомпромисни със себе си за да се докоснем до Гордиевия възел
който се разсича с един удар за да остане човек във ВЕЧНОСТТА или да се влачи по
корем по грешната земя и да му отнемат живота миг след миг.
Предполагам,че един въпрос,основно е терзаел Ботев и той го е носил пос-
тоянно в себе си,тъй както Хамлет е носил съдбата си в "море от мъки":
:Кой свят обитаваме?-на парите и лъжата или на духа и истината? И другия,:кой-
то си задаваме ние: Сбъркано същество ли е човека-и дали това не се дължи на
прекалено дългите му черва и черната злъчка , за да бъде "Образ и Подобие."? Всичко в
този свят е недоизказано и недовършено.А може би това е замисъла на Твореца-да
остави нещо и за нас,да ни направи съавтори/ сътворци/ на грешното царство.Не е
изключение,човек да прозре,че нищо в този свят не е
самодостатъчно,че всяка вещ и твар и Ботев имат зад себе си нещо друго,друга вещ,
друга твар и друг Ботев.Това ,разбира се ние не приемаме ,но знаем интуитивно,че
това е истинската същност на нещата. То е тайната,която ни се изплъзва.Дълбината.
И това навярно е БОГ? Това е думата,която съумял да измисли човека за изплъзващото
му се битие. И трябва да признаем-можем да отричаме Бога,но само когато не ни трябва,
на повърхността.Но не и в глъбините на смисъла.
Обаче! Рано или късно/по-добре късно/ осъзнаваме,че нашия свят/на земляните/,
е основан върху неправдата и злото.С всеки ден тази истина излиза все по-наяве и
по-отчетливо.Светът на човеците не може да се справи със себе си.Стивън Хокинг
ни предупреждава ,че ако не намерим други планети за живеене човечеството ня-
ма да дочака третото хилядолетие.По-склонни сме да мислим,че не планетата земя
няма да ни стигне,а че пътя по който се движим е погрешен.Не може човешкия живот
да е заложник на парите,властта и безумието на задколисия и Системи.Не може и
и не би трябвало човеците да се самоунищожават не само физически,а и най-вече
вербално и духовно.Хората се мразят за това,че са слаби,гневливи и неуверени.Сами
и малки пред извечната пустота на неизвестността.Хората се страхуват за това,което
ги чака утре,а не след петдесет,сто или хиляда години./ и правилно/.Но не и за Ботев,
който е знаел,че душата му е вечна и безсмъртна и там тя иска да живее. Всичко
тленно, а значи не истинско го е отвращавало и гнетяло.И понеже още приживе е
бил във вечността,но все пак е бил и човек,той решава да остави паметта си и във
времето/като вина за това че е пребивавал в греха двадесет и осем години/.За него
това е било повече от вечност.Защото какво по -страшно от това да живееш като роб,
а да си най -свободния човек на света?
Всички сме роби-бедни,богати,царе и плебеи-затова може би толкова настойчиво
търсим любовта,търсим я там където я има и няма,там където ще ни"хвани" или там където
си я внушим. защото тя се явява веднъж,дваж в човешкия живот,за да бъде след
малко унищожена от омразата и.злото.А то е вестдесъщо и неунищожимо.И се питаме
тогава,защо все пак продължаваме да съществуваме в безумието на този кофти из-
мислен свят? Може би поради това,че нямаме идея какво да правим със себе си/за
разлика от Ботев/ след като сме се пръкнали на този свят.А може би,поради това,че
малко от хората ги е еня що живеят,а ги интересува това да са наядени,напити,обле-
чени-та значи щастливи.За тях смъртта е нещо лошо,но и спасение,а не перспекти-
ва за друг живот ,в който те не вярват,а и не искат да повярват,за да могат да изцедят
до капка тукашния,настоящия,единствено реален свят.А другия живот е живота в ДУХА
в който Ботев е пребивавал,заобиколен от хора от първия род.Тях и да искаш да ги спа-
сиш няма да те разберат и ще те предадат.За това трудно ще излезем някога от царство-
то на Лукавия.И не се променяме,а се повтаряме в грешките-избиваме се,предаваме се
и самоизяждаме,докато на тази земя Българска остане само един Луцифер , бродещ
дух, да чака да дойдат други души за "изпиване".
Никой не ни принуждава да признаем БОГА,но нали в това е залогът да станем по-
добри. Бог се въплащава само в този който търси. И понякога му открива булото,
за да го направи за миг щастлив, а после стократно нещастен. Казахме го вече: Чо-
векът е трудно и заплетено същество. Казват му,че трябва да спаси душата си,ала
то не вярва,докато не му я вземат. Всичко е привидно преди да заживее в ДУХА.
Затова единственото спасение на този свят/което Ботев е знаел/е творчеството.
Ала и то може да бъде "спасено" само "след времето". Когато нещата започнат да
се "СЛУЧВАТ". Паметта ни лъже,защото е заровена във времето.В момента усещаме
това, което в следващия миг ни е чуждо. Чужди сме в самите себе си преди да осъз-
наем,че ни "няма". Във времето ние сме "НИКОЙ". Остава ни да живеем в себе си.
И може би това е мъдростта на живота ни.Преди да отидем където трябва.При Бо-
тева....