Из поредица "Философия на живота"
СЪНИЩАТА ДОКАЗВАТ ВЕЧНОСТТА
В сънят можеш да видиш своето раждане и своята смърт едновременно/ То не
беше ли едно и също?/ Виждаш себе си и твоята кола как се търкаляте по стръмния
скат на Беклемето/ колко пъти си го пожелавал и ужасявал от самата мисъл/-нима сега
се самоубиваше наистина,:а изведнъж образа на тази кола се превръща в хладилник и
измисляш,че този хладилник е кола.Ужасно студена,опръскана с кръв,но те спасява.
Под абсолютната нула ти не можеш да умреш.Там е другото измерение и всичко става
различно..Хладилникът вибрира за да набере скорост от фотонни вълни,за да се издигне ,
политне ...и ...И те спаси....Животът е прекалено беден за да не си го измисляме.
Светът ти се представя четириизмерен и прекрасен и няма нищо друго освен вибрации
в синхрон с "твоето СЕГА",напомнящи ту хаос ,ту хармония,ту торнада и войни,ту божес-
твени звуци-извиращи от дълбините на безкрая, ту Хитлер ту Бах...
И си казваш,че всичко е само различно ниво на осъзнаване,че нашето "АЗ" е само
брънка в безкрайното "АЗ"-което е било и продължава...
ВЕЧНОСТТА Е ТУК И СЕГА
---------------------------------------.
Вечността е тук на този свят на "времето",стига да можем да я "уловим". Времето е
само нашата представа за "изтичащия" свят,а пространството е неговото проявление и
нелепо/бегло / доказателство,че нас ни има, че нещо се случва и сме живи.
Междупрочем как иначе ще узнаем,че живеем,ако не се движим в някаква посока,ако
около нас нещата не се променят с всеки миг,па макар и в кръговрат,който често
омръзва.Иначе защо ни е смъртта. Да умираме от скука или да си си въобразяваме,
че светът ще става по-добър?. Глупости! Единствено Музиката на ВСЕЛЕНАТА
облагородява Световете .И тя е Хармонията,която ни пази от катаклизмите на хаоса
Погледнато от долу на горе,тоест от земна гледна точка Космоса е хаос,ала от Горе
космоса е е ред и хармония. В противен случай нищо на този свят не би просъществувало и
две секунди.
И все пак Вечността не е нещо застинало изначално,съзерцаващо своето всезнание
и безметежност.Краят на всяко начало и начало на всеки край. Вечността е и движение.
Та значи ТЯ е и тук и ТАМ. Това,че не я усещаме извън сънищата,не означава,че тя не
се вплита във времето.И то съвсем съзнателно-без да се състезава с него.Бих казал,че
те са едно и също/отново на различни нива/но без да се догонват и без.претенции
за авторство. Само едно е вярно,като триединството на БОГА,че времето изхожда от
ВЕЧНОСТТА,а ние хората нисхождаме към времето.
Та значи ние носим иманентно вечността в себе си и с всеки наш миг я приближава-
ме,за да се слеем с нея. Постижимият свят е не материалния/ раздробения/, каквото е и
нашето знание,а Вечният,в който ние не знаем,че пребиваваме,докато сме живи,тоест
във "времето". И за това казваме,че времето е най- големия враг на материята и най-ве-
че на съзнаващата такава-човека.Но нали до тук се опитвахме да докажем,че ние не
сме само материя/чиста материя/,каквато всъщност не съществува. Ние сме и другото-
неназовимото от страх да не се дематериалезираме.Човекът му е измислил име-Смърт.
Това би било вярно,ако сме само едната част от себе си.Другата е сън,сън без пробуждане
Когато сме будни нещата ни се представят в своята последователност,протяжност и
недостижимост,когато сънуваме те/същите тези неща/ стават плътни,постижими и
истински.И най-вече едновременни,звучащи в синхрон с музиката на Вселените.И се
будиш щастлив.И цял ден продължаваш да сънуваш: Виждаш реката в която като ма-
лък ловиш риба и се къпеш.И я обичаш.Ала не ти е проблем да я превърнеш в обра-
за на момичето, в което за пръв път се влюби, та дори и в язовира,който ще построят
утре и ще укротят буйните и води,но никога не ще могат да ти я отнемат..Защото тя е
част от теб,по-добрата.И нито лошите хора ,нито времето,нищо не би ти я отнело..
Но само преди да се събудиш....