/Или из" Мистичното Тяло"-експеримента на БОГА.
Животът е изгубено време в безвремието на вечността-тъй ми рече един приятел
и пропадна някъде в сънищата ми.А те винаги са по-истински от "изгубеното време".
Стара истина е,че творчеството е продължение на сътворението.Но и свършек.
.Защото да твориш означава да преобразяваш света ,.Нов
смисъл и "Нова земя" .Което означава,че никой няма,да те последва и
разбере.А и да се опита ще загине с теб,в "Новото небе"
.И все пак не знам дали БОГ е дал право на човека да твори,тъй като по
своя характер всяко дело човешко е обагрено с трагизъм и обвеено със смърт?
От друга страна има ли нещо по-разумно от решението на Бога да сме временни и
смъртни.Кой ще издържи във "ВРЕМЕТО" повече от миг и къде отива
надеждата за "ВЕЧЕН ЖИВОТ"?-различен.
Както е при Ницше- творчеството означава "НОВА ЗЕМЯ", "НОВО НЕБЕ" и в
края на краищата преобръщане на Света.А колцина са които могат да го поне-
сат. В този "паднал" свят,,творчеството,се подчинява на необходимостта,
на времето,докато "Нормалните"...не го превърнат в социална
поръчка и го принизят до собствените си представи.Дори да създадеш гениално
произведение, то в един момент се превръща в символичен феномен, който трябва да
свидетества за времето в което живееш.
Творческият полет се превръща в продукт.Творческият акт е смърт за навика
Нашето съзнание винаги ни лъже.Искам да кажя ограничено е,и то най -често приема
символите за реалност.А може би е истинското ни спасение. Откъдето започва
творчеството. Има ли нещо общо между живот и творчество.Освен ихидната ус-
мивка на бай ГанЮ,който няма друга задача освен да се присмива на света. Да не
би случайно нещо да се промени.
Животът е изгубено време в безвремието на вечността-тъй ми рече един приятел
и пропадна някъде в сънищата ми.А те винаги са по-истински от "изгубеното време".
Стара истина е,че творчеството е продължение на сътворението.Но и свършек.
.Защото да твориш означава да преобразяваш света ,.Нов
смисъл и "Нова земя" .Което означава,че никой няма,да те последва и
разбере.А и да се опита ще загине с теб,в "Новото небе"
.И все пак не знам дали БОГ е дал право на човека да твори,тъй като по
своя характер всяко дело човешко е обагрено с трагизъм и обвеено със смърт?
От друга страна има ли нещо по-разумно от решението на Бога да сме временни и
смъртни.Кой ще издържи във "ВРЕМЕТО" повече от миг и къде отива
надеждата за "ВЕЧЕН ЖИВОТ"?-различен.
Както е при Ницше- творчеството означава "НОВА ЗЕМЯ", "НОВО НЕБЕ" и в
края на краищата преобръщане на Света.А колцина са които могат да го поне-
сат. В този "паднал" свят,,творчеството,се подчинява на необходимостта,
на времето,докато "Нормалните"...не го превърнат в социална
поръчка и го принизят до собствените си представи.Дори да създадеш гениално
произведение, то в един момент се превръща в символичен феномен, който трябва да
свидетества за времето в което живееш.
Творческият полет се превръща в продукт.Творческият акт е смърт за навика
Нашето съзнание винаги ни лъже.Искам да кажя ограничено е,и то най -често приема
символите за реалност.А може би е истинското ни спасение. Откъдето започва
творчеството. Има ли нещо общо между живот и творчество.Освен ихидната ус-
мивка на бай ГанЮ,който няма друга задача освен да се присмива на света. Да не
би случайно нещо да се промени.