За мен творческият акт винаги е бил трансцендиране,излизане
извън границите на иманентната действителност,път,който свободата
пробива чрез необходимостта.Може да се каже в известен смисъл,че лю-
,
бовта към творчеството е омраза към "света" ,невъзможност да се остане
в границите на този "свят" .Затова в творчеството има есхатологичен мо-
мент.Творческият акт е настъпване на края на този свят и начало на нов.
Под творчество разбирам не създаването на продукта на културата,а пот-
ресението и извисяването на цялото човешко същество,насочено към
друг,висш живот ,към ново битие.В творческия опит се разкрива това,
че "Аз",субектът е по-първичен и висш от " не-аз",от обекта. И същевре-
менно е противоположно на егоцентризма,то е забравяне на самия себе
си,устременост към онова,което е по-висше от мене.Творчекия опит не
е рефлексия над собствената несъвършеност,той е обръщане към,
преобразяване на света,към новото небе и новата земя,кито човекът е
длъжен да подготвя.
НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ