Животът е "нищо",което постоянно иска да се превърне в "нещо".
Блез Паскал
И в края на краищата има ли нещо,след като всичко е нищо.Нищо е дори
да търсиш нещото.То е изгубено преди да се роди
Не богохулствай,казват поповете,ала аз не им вярвам Те варват в бога,толкова,
колкото в неговото отсъствие. Тоест в дявола.
Вярваш ли,ти вярваш в себе си и своя Бог./не заради,а въпреки себе си/,а вярвайки
,ти не си самото АЗ,а повече, излизайки извън себе си и ставащ част от света на
другите. Това е невинната заблуда и оправдание на слабостта.Дали ставаш част от себе си
или част от света? Да си вярваш означава да си обречен,а и отречен от самия себе си.Тогава
ставаш човек
Не богохулствайте,казват ортодоксите-фанатици.Ала аз не им.варвам.Не защото са сухи
и закърнели,а защото си варват.А вярвайки/държейки на себе си/ ти вече не си само
своето АЗ.Ти не си центъра,а Вселената,която няма край нито начало.Да си "Аз" това е неимо-
верно повече,което е щастие и обреченост.Излизайки извън света ти ставаш света,ти ста-
ваш самия Свят. Ти вече си част от другите и те част от теб С една дума,станала клише в
земния живот ти не само ставаш човек , а и Човекобог.
Нали не забравихте,че живеем в най-прекрасния от всички прекрасни светове и нека
Господ ни помага да го преживеем.Иначе какви човеци и какви Богове сме ние?