Само когато смърта влезе в живота ти-Ти ще започнеш да живееш.
Границата между живота и смъртта е никаква.Колкото една вадичка.
Вървях по някаква тясна улица и още по тесен тротоар,който изведнъж свърши.
Следваше затревена площ и една бабуна/купчинка чакъл и пясък/,която щеше да
се превърне безмалко в моето лобно място.Спънах се в нея и без да успея да се
подпра с ръце или с другия крак,за един миг се стоварих на земята,а главата ми
се блъсна в стар,каменен дувар,не по -висок от половин метър.Този удар с гла-
вата пое цялата тежест на тялото.Видях как шурна кръвта като чешма.Наблюда-
вах я,но не можех да помръдна.Не помня колко е продължило,но отваряйки очи
виждах как тя започва да се стича надолу във вадичка.Стана ми студено и сякаш
ми дожаля за мен .Но след малко нещо ме "осени"-Не е толкова страшно! Това
просго край.Край"-рекох си....
Но защо ли на този свят все още има добри хора? Две жени спряха колите си
и се опитаха да ми помогнат.Едната натисна с памук раната и кръвта поспря,
а другата ме превърза и извика Бърза помощ. Бог да ги поживи.Вече едва ли
ще ги видя,а и няма да ги позная,но ще се моля за тях докато съм жив.
После дойде един познат и като разбра,че тия от "бърза",ще дойдат,когато ве-
че няма да съм сред живите,ме натовари на колата си и ме закара където
трябва.И за него ще се моля.
Имало добри хора-мислех си докато пътувахме,а пред очите ми изтичаше
кръвта във вадичката.Заради такива хора си заслужава да се живее.Иначе
смъртта не е страшна.Само на няколко милиметра от лицето и вадичката...
А през нощта я сънувах/смъртта/ и ми се стори по своему моя.Учили са ни
че не трябва да се уповаваме на случайностите.И в случая ,разбрах,че няма
такива.Тук приемаме за случайност това,което е трябвало да стане..И се по-
лучи.Погледнете се Лице в Лице-Смърт и Живот за да се познаете..
Стенли Марк. Аврелиев
.