Йожен Йонеско
Винаги съм имал фалшиви цели.Като юноша търсех абсолютното,
не знаех на какво да се посветя,не знаех какво да открия,каква скрита и удобна
очевидност,и потърсих литературата.За да заместя недостатъчно мъдростта,аз
търсех и получих това,което беше по-лесно-някаква известност.Винаги съм знаел,
че това е безполезно,напразно,че "истинския живот е другаде,НЕСЪМНЕНО
ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ Е ДРУГАДЕ,ако има въобще живот?Литературният успех
не запълни никога моето очакване,моето отчаяние.Той ги прикри.При това аз
съм толкова внимателен към това,което хората наричат празен литературен успех
Ако го имам ,презирам го.Ако го нямам,страдам.
Потъвам в мракаКогато се движа по улицата или гледам хората да се движат,
струвами се,,че това са само сенки.Около мен само движещи се духове.Чувство за
недействителност.Съществуването не ми изглежда реално,нищото по-истинско ли
е от съществуването?Винаги чакам милостта,какво дълго търпение.Само милостта
може да ви накара да почувствате или да сте сигурни,че светът е действителен,
съдържателен.Само метафизичната реалност може да запълни,да даде съдържа-
ние на ежедневната действителност,която иначе ми се струва празна,увиснала в
небитието.Това именно е милостта:да чувстваш,че светът е дълбоко,духовно,мета-
физически реален и пълен.Без съзнателно или несъзнателно чувство за метафизич-
ната реалност,всичко е нещо,което изчезва постепенно.
Й.Йонеско