Животът е болестно състояние на духа.
С.М.
Човешкото тяло е толкова нисше,че не е удостоено със страдание.Страда душата
духът,та значи съзнанието.И истинските болки не са от тялото,а тези в нашето съзнание.
Човек може да умре за две бройки,ако си внуши,че е болен,и да оздравее тутакси,
след най-черните прогнози на докторите,ако реши,че е здрав,че ще живее още миг.
Човек е това,което измисли/реши/ да бъде.Дявол или ангел,болен или здрав,
той е само своята представа за себе си,както и целия свят/по Шопенхауер/.Знам,
докторята се усмихват ехидно,но аз се излекувах от най-страшната болест-"СЕБЕ
СИ".Сега нека ме хванат всички възможни болести,включително и смърт,аз ще
бъда неуязвим.Как така?Ами много просто.Няма да съм АЗ.По -голямо щастие на
този свят,от това да се отървеш от себе си-няма.Ще рече,че няма и смърт,а едно
безкрайно щастие на подопечното ти тяло.И страх няма,и стрес,и страдание...
Само дето боли...Душата боли по липсата на всичко това...В противен случай
какво означава живот,жив,тук,сега,вчера,утре?...Да преодоляваш,не означава да
се пречистваш,а да си сам и всеки.Да си жив не означава,че живееш,а страдаш.
Страданието,болката,болестта,смъртта са нашето спасение.С тях ни е дарил
господ и нека бъдем благодарни.
С.М.Аврелиев