МУЗИКАТА
НА ПРИРОДАТА
Бистър
ручей нежно ромоли.
Вятърът
над него шумоли.
Той
чановете разлюлява.
Небесна
песен се явява.
Вълна
вълна в морето гони.
На
кораба пак бият гонга.
Шумът
им гали ни ушите.
Носят
се, неземни, звуците.
В
гората птичка изписука.
Из
небесата рей се звукът.
Кошута
пъргава изблее.
Природата,
цялата, пее.
Прибират
се в село стадата.
Носят
песента на полята.
Поблейват
овце, крави мучат.
Навред
омайни звуци звучат.
Лястови/чката
чурулика.
Със
човката си щъркел щрака.
Извива
славей нежни трели.
Петлите
първи са запели.
Гласовете
слушам, песента.
Чувам
звуците на Вечността,
дето
идват от природата.
Вечна
с тях ни е породата!…
Тодор БИЛЧЕВ - Русе