Тъмницата е дълбоко под земята.Стените и са каменни и имат фор-
мата на равнобедрен триъгълник.Сякаш всичко е търсено съзнателно,защото са-
мо в този си вид дълбоката дупка може да допусне сноп светлина.А тя ме дразни,
защото ми напомня,че съм жив ,че въпреки всичко някъде извира живот,отреден
за мен, като снопче/"ивица златни лъчи"/създавайки илюзията за надежда,без надежда.
Бях осъден на доживотен затвор ,за това,че убих своя мъчител.Отрязах му
тестисите в мига,в който той се разсея.Издърпах нажежения ръжен ,с който ме обе-
зобразяваше,измъкнах ножа му и отрязах и главата .Спомням си само,че ми се
молеше,но аз не изпитах жалост и прерязах и последните му вратни жили.Беше
слаб,страхлив и уязвим човек с изкривено от злоба и лакомия лице и след някол-
ко опита го убедих да ме развърже за да му покажа къде са парите. Гореше ме
по слабините с нагорещеното желязо,гореше лицето ми,изгори и едното ми око.
И въпреки всичко сега съжалявам,че го убих.Такива като него носят само соб-
ствената си душа,ако изобщо я имат.Те трябва да бъдат наказвани от бога,не от
човеците.
До едно време броях годините,които лежах в затвора,след това времето започна
да не ми прави впечатление.Животът ми се втичаше в някаква обща,безформена маса
която нито ме измъчваше,нито имаше каквото и да е значение.Все едно съм камък
мък без памет .Но това не означаваше успокоение и сливане с безкрая, а някаква
старческа немощ и примиреност,която очакваше единствено смърт.
Забравих и да мисля,но постоянно сънувах. Словото на Бога се изливаше
през мен чрез съня.А то можеше да има много измерения.Най често беше река
/някога бях рибар/ можеше да бъде път,стоножка,мираж,океан,вселена,муха,но
винаги се изливаше и раждаше от единичното.А то е тленно-казвах си аз-не
е Бог.От друга страна всичко единично е атрибут на Бога,значи част от него.А
да си част -си и цяло,тъй както "тленното тяло е част от световния дух",от духа на
на "цялото",макар да боли,да е грешно,смъртно и мирише.Като кръвта на оня
нещастник,която се е загнездила в носа ми.Нищо,че и той е изгорен и често мири-
ше на изгоряло месо.
.Това вече не мога да го измисля,сънувам го затова му вярвам.Вече не
си спомням дали съм бил някога свободен,дали има ден и нощ,дали съществуват и
други хора,но те са част от моята тъмница.По-истински от всякога.Сенките
са най-видими на светлина.И тогава душата ми се изпълва с благоговение.
И сънят почти се слива с реалността и аз си представям живота който живях,
и този който бих могъл да живея.И в двата случая ненавистта към формите ме
опровергава.Дълги години изучавах как правоъгълния триъгълник/още един
от атрибутите на Бога/ може да се превърне в правилен петоъгълник/пентаграм/.
В него бе скрита Божествената пропорция. Всеки следващ ден ме даряваше с миг
надежда че ще открия златното сечение,но никога не можах да осъзная що за цел е
това,малко преди да реша уравнението.И осъзнах,че всичко се дължи на човешките
езици и в тях е скрита тайната.Иначе Бог не би създал толкова много и разнопосочни
изречения,на които да не се разбират човеците.Дори езика ни бе даден от Бога тъй как-
то светлината от небето.И все пак няма дума,която да означава всичко/вселената/ и да я
съдържа в себе си,тъй както думата "котка" не означава планета от друга галактика, а
съдържа завършено животинче,което мяука и драска,страхува се ,но незнае,че ще умре
след малко.То дори не знае,че е живо,ала страда.Всичко в този свят се случва едно-
временно.Тук и на другата планета .Котката хваща мишка ,убива я и я изяжда.Това
не е последователност,а акт във вечността,защото какво остава от мишката:,зърната
:жито с които се е хранила,а те са покълнали от земята/тук и там/,в която тя ще се вър-
не.Ще се завърне оставайки част от себе си. От своя безсмислен живот, обречен на
котката/която не и мисли злото/ и която също е осъдена един ден да я разкъсат разго-
нените котараци.Езика е Божие дело и то единствено спасява и изразява тази безкрайна
взаимовръзка на нещата с космоса/ Цялото в едновремеността/.Пет триъгълника в
петоъгълник .Всички сънища се съдържат в други сънища.Будиш се ,но не знаеш дали в
реалността или в друг сън.И не знам дали преди да се събудя не съм умрял?.
Да живеем в илюзията на съня е лесно,трудно е самото събуждане...А неговото
продължение...отново и отново....Изгубен...безнадежден. ..И все пак в собствената си
нирвана...Безформено желе,което не желае да се буди,да се сеща за тяло и цяло...За
златното сечение и пентаграма...
От време на време се сещам,че все пак аз съм затворник.Убиец.Ако биха ме пуснали
щях да умра.Моя дом е тука.Тука се научих да живея,сънувам и умирам.ТАМ щях да
бъда в затвора на хората,в затвора на собсвеното си безсилие,а това е по-лошо от сноп
светлина,която не дава надежда,а упование,че си преминал в безвремието.
Не помня кога е станало моето единение с Божеството,с вселената,с вечността,
и не съм наясно с думите,които означават/,навярно едно и също/,но си спомням,че то
беше "МИГ РАЗТЕГНАТ ДО БЕЗКРАЙНОСТ". Не знам даже дали съм бил щастлив,
но щом съм сънувал "Златното сечение",сигурно съм станал дете на Бога,Той ме е
приел,а може би отхвърлил като предател?...Пък може и да съм сънувал себе си?
Всеки вижда и усеща Бога по своему: някой като "всичко съществуващо",други като
тюрма,трети като пеперуда,четвърти...пети, шести като цвете или нарисувано
сърце...Е ,не сме ли еманация или част от него.Аз го открих тука,и тука се слях
с него.Аз съм Неговата грешна ирония.По-скоро собствената си безкрайна неу-
довлетвореност за живот навън,където не искам да се връщам.Това е моя дом-
моя затвор и моето въображение,моя Бог и моята свобода...Взирах се насреща
си и навътре и виждах Бога като вода,като вода и огън,като кръг който ме обгражда
отвсякъде ,който ме гори и изгаря,огън който усещам,но не пари.И вода,която ме за-
лива но не дави Бяха "навсякъде и в същото време никъде". Взаимно се унищожаваха.
И тогава видях началата на всички начала и краят на всички светове,които завърш-
ват като мен- в Черната дупка.А за нея никой нищо не знае.Освен мен,сънущ я от векове,
в своята малка "черна дупка",от която не искам да излизам. Все едно да се родя наново и
да последвам образа на съдбата си.
И АЗ РЕШИХ: САМ ПО СЕБЕ СИ ЧОВЕК Е ГРЕШКА,НО БОЖЕСТВЕНА.
Ала достатъчно ли е да станеш убиец за да се слееш с Бога?Не ли по добре да си
останеш затворник без Бог,за да изпиташ гнева му,да усетиш безсилието си,да
изтърпиш наказанието стенейки.Там ли е Златното сечение между грешката
и иронията?Може ли да се поправи човек,преструвайки се на Бог и може ли
Бог да се превръща в човек/във всеки от нас/като Христос?
Всичко до тук беше само една сънувана лъжа.И в последния си ден аз ще
си остана един самотно нещастен човек,самозалъгващ се човек,който може
и да е част от Бога,но никога Бог.Ако бях по-добър нямаше да убивам,а щях да
се моля за своя мъчител.И той в някой свой живот щеше да ми прости/в друго мес-
тообитание/.Сега затворих вратите за прошка,ще рече "вратите за рая".Но и това не
е чак толкова страшно,защото на този свят няма нищо страшно.Изтичащото време ще
го помете и утре няма да има помен от тъмницата и Черните дупки.Те не съществуват,
защото не знаят за себе си.
.Който веднъж е прозрял света,не може да бъде ЕДИН,не може да бъде манипулатор,
макар и на собствените си илюзии.Той вече няма "СВОЙ" живот,свои болки скърби и
радасти.Той е бил едно,а сега е "ВСИЧКИ".До там най- много може да стигне човек.Вче-
ра е бил той,сега е друг.Той е никой.За него вече няма съдба нито собствена нито на
другия.Преминавайки на другия бряг, надскочил съдбата си,не означава,че си станал ве-
чен,че си Бог,Вселена, "Всичко"и всякой.Сега отивам да съзерцавам светлината-лъч,да
ставам по-добър и да сънувам следващия си сън.
Няма да произнасям Анатема срещу грешния човек.
С.М. Аврелиев