Защо се самоубива Ван Гог? Ван Гог убедено твърдял,че е едновременно на много места. Това,навярно е давало повод да го считат за луд.Ала той не е бил.Луди са били всички около него които го считали за такъв..В своята безпросветност и невежество те убивали бавно душата му,красотата,свободата и най-вече чувството му за безкрайност...А той имал истинска нужда от НЕЯ....За да твори!
Какво друго можел да си помисли еснафът-бюргер,когато Ван Гог често повтарял,че той се размножава в пространството.Сигурен съм-казвал той-че в този миг,докато рисувам,някой друг "АЗ" прави същото на някое друго място ,в друго пространство,на друга планета,галактика,а може би и вселена....Еснафът за себе си винаги е прав,защото той не може да допусне друго,освен своето разбиране за нещата...И може би така трябва да бъде.Ала Ван Гог твърдо вярвал в своята множественност и не е искал да лъже никого,още по малко да ги провокира.Грешката му е била,че съзнавайки своята различност,той все пак се възприемал като част от невежата маса Като част от угнетените и онеправданите.И той наистина бил такъв,не само по манталитет,а и по съдба. Затова им се доверявал и ги съжалявал..Ала вместо споделеност получавал упреци и присмех..
Той смятал себе си само за сянка,копие на своето истинско "АЗ",което чувствал в себе си и знел,че ТО съществува на други места, но много по-истински и добри.
Единствения човек с когото можел да споделя/но не винаги и безусловно /бил брат му.Когато рисувал той най добре чувствал "ОНЯ"-ДРУГИЯ.Или както казвал на брат си-"Същия АЗ",това съм аз,но много по-плътен/не като материя/,а като същност и дух. Брат му Тео клател одобрително глава и разбира се не му вярвал.
Аз съм само предаваща брънка-продължавал той-на това което се случва там.И не само там,а все по -натам и все по нататък където нещата СТАВАТ.Отдалечавайки се във времето и пространството нещата стават все по-плътни и по-истински.Първата степен е планета от нашата слънчева система.Повярвай ми не съм луд,никога не съм бил там и не съм го виждал,но го знам-чувствам го когато рисувам.Втората степен,където "АЗ" съм все повече АЗ е от млечния път,друга слънчева система или друга галактика и така до безкрайност.Където моята плътност е завършена и аз съм ЦЯЛ Там не боли ..Само тук...
Аз знам,че нашето съществуване тук е захвърлено и случайно, най-много за да се спасим.А да се спасиш,означава да намериш своето АЗ извън себе си,извън гравитацията/тоест в полетата на познанието и духовната чистота/там където енергиите са енергии и не ни се предават по полов път.Химери нали-знам какво мислиш-ето захвърляйки четката и за мен стават химери.Как да ти обясня ,обаче,че те са по-истински.Затова ли ме мразят всички и не ми позволяват да живея.?Какво съм им сторил та ми отказват БЕЗКРАЙ НОСТТА?Да ти откажат безкрайнстта означава да те задушат в мизерията на все по-затъващия,безнадежден Наш свят"
.Отказват му Безкрайността влъхвите,които са се смятали за нейни пазители.Отказват му безкрайността,онези,които уж го мразят/масата-общество/,но най-вече- тези,които го обичат-презирайки го,защото той не може да обича като тях.
Защото да обичаш,означава да се въплатиш в по-плътната си същност,там където нещата се получават,а смъртта е евфемизъм на вечност.Неговите съвременници не са можели да си представят такова нещо.Те са обичали женичките си и от време на време любовниците си.
Плътта ражда за да се продължи,но не и да остави духовна памет.Емоцията не е любов и любовта не е емоция без спойващия атом на духа.Тоест, ако е само от "Мира сего"
Ван Гог е можел да намери жадуваната от него безкрайност,ако не е била оная животинска тълпа,която никога не е разбирала от изкуство.Отделиш ли се от масата-ти вече си мъртъв.Тя не прощава и те наказва със смърт.Другия изход е да станеш присмехулник-ироник.Ала природата на Ван Гог не е била такава
Затова той не се самоубива/в собствения смисъл на думата/.Той слага край на живота си и става жертва на примата на тялото над духа.
И ако трябва да сме безкрайно честни и той едва ли е вярвал напълно,че има много животи,но е намерил сили да се сбогува с красотата на този свят/не защото го мрази,а обратно/,защото около него е имало цяла армия от зли субекти,готови да накарат тялото да извърши този противоестествен акт.
Какво друго можел да си помисли еснафът-бюргер,когато Ван Гог често повтарял,че той се размножава в пространството.Сигурен съм-казвал той-че в този миг,докато рисувам,някой друг "АЗ" прави същото на някое друго място ,в друго пространство,на друга планета,галактика,а може би и вселена....Еснафът за себе си винаги е прав,защото той не може да допусне друго,освен своето разбиране за нещата...И може би така трябва да бъде.Ала Ван Гог твърдо вярвал в своята множественност и не е искал да лъже никого,още по малко да ги провокира.Грешката му е била,че съзнавайки своята различност,той все пак се възприемал като част от невежата маса Като част от угнетените и онеправданите.И той наистина бил такъв,не само по манталитет,а и по съдба. Затова им се доверявал и ги съжалявал..Ала вместо споделеност получавал упреци и присмех..
Той смятал себе си само за сянка,копие на своето истинско "АЗ",което чувствал в себе си и знел,че ТО съществува на други места, но много по-истински и добри.
Единствения човек с когото можел да споделя/но не винаги и безусловно /бил брат му.Когато рисувал той най добре чувствал "ОНЯ"-ДРУГИЯ.Или както казвал на брат си-"Същия АЗ",това съм аз,но много по-плътен/не като материя/,а като същност и дух. Брат му Тео клател одобрително глава и разбира се не му вярвал.
Аз съм само предаваща брънка-продължавал той-на това което се случва там.И не само там,а все по -натам и все по нататък където нещата СТАВАТ.Отдалечавайки се във времето и пространството нещата стават все по-плътни и по-истински.Първата степен е планета от нашата слънчева система.Повярвай ми не съм луд,никога не съм бил там и не съм го виждал,но го знам-чувствам го когато рисувам.Втората степен,където "АЗ" съм все повече АЗ е от млечния път,друга слънчева система или друга галактика и така до безкрайност.Където моята плътност е завършена и аз съм ЦЯЛ Там не боли ..Само тук...
Аз знам,че нашето съществуване тук е захвърлено и случайно, най-много за да се спасим.А да се спасиш,означава да намериш своето АЗ извън себе си,извън гравитацията/тоест в полетата на познанието и духовната чистота/там където енергиите са енергии и не ни се предават по полов път.Химери нали-знам какво мислиш-ето захвърляйки четката и за мен стават химери.Как да ти обясня ,обаче,че те са по-истински.Затова ли ме мразят всички и не ми позволяват да живея.?Какво съм им сторил та ми отказват БЕЗКРАЙ НОСТТА?Да ти откажат безкрайнстта означава да те задушат в мизерията на все по-затъващия,безнадежден Наш свят"
.Отказват му Безкрайността влъхвите,които са се смятали за нейни пазители.Отказват му безкрайността,онези,които уж го мразят/масата-общество/,но най-вече- тези,които го обичат-презирайки го,защото той не може да обича като тях.
Защото да обичаш,означава да се въплатиш в по-плътната си същност,там където нещата се получават,а смъртта е евфемизъм на вечност.Неговите съвременници не са можели да си представят такова нещо.Те са обичали женичките си и от време на време любовниците си.
Плътта ражда за да се продължи,но не и да остави духовна памет.Емоцията не е любов и любовта не е емоция без спойващия атом на духа.Тоест, ако е само от "Мира сего"
Ван Гог е можел да намери жадуваната от него безкрайност,ако не е била оная животинска тълпа,която никога не е разбирала от изкуство.Отделиш ли се от масата-ти вече си мъртъв.Тя не прощава и те наказва със смърт.Другия изход е да станеш присмехулник-ироник.Ала природата на Ван Гог не е била такава
Затова той не се самоубива/в собствения смисъл на думата/.Той слага край на живота си и става жертва на примата на тялото над духа.
И ако трябва да сме безкрайно честни и той едва ли е вярвал напълно,че има много животи,но е намерил сили да се сбогува с красотата на този свят/не защото го мрази,а обратно/,защото около него е имало цяла армия от зли субекти,готови да накарат тялото да извърши този противоестествен акт.