Къде е любовта и продълава ли когато я загубим?
Сиромахов се събуди сам в леглото,опипа мястото до себе си,после своето тяло.Точно два месеца откакто се бе развел с любимата си жена.Не знаеше защо го бе направил щом толкова много я обичаше,но сега се събуди с някакво просветление в душата и сякаш всичко му стана ясно.Не искаше да оправдава своята/тяхната/ глупост.По скоро му светна що е любов.
Любовта-рече си той-е плътска илюзия.Защото за да обичаш/нека не се лъжем/ означава да притежаваш.А да притежаваш означава да обсебеш тялото на своята любов.Което е глупост. Защото ние не притежаваме собственото си тяло.Камо ли "чуждото"
Да притежаваш духа на другия също е илюзия.Защото да притежаваме любимия дух,би означавало,той да стане нашия дух.И тогава,той не би бил вече друг.Тоесст,с изчезването на другия,ще изчезне и любовта. Сиромахов се ощипа здраво и опъна ушите си ,докато не изпукаха.Беше деен човек,никога не е бил мислител.От къде му идваха на ума тия глупости?Не,това не си ти,и си изплющя жесток шамар.Ала някаква част от него бе по-силна от всички болки които си причиняваше,за да се върне на "този свят". Красиво е да си въобразяваме,че притежаваме тялото и душата на любимото същество,ала къде е то сега?Времето казват лекува,не то заличава.Ние обладаваме тялото/време/,не красотата-любов.Обладаваме кожата,слюнката,мазнага тъкан,секретите,утробата и може би и мозъчните клетки,но не и душата.Никога душата.Тя си остава самотна и необладана... , Да обладаеш душата на другия,означава да се съвъкупляваш със себе си.Така ,че може да се обича само необладаемото.Като например морето и небето,които са на всички и на никой-...тоест-БОГ.Сиромахов беще сразен,но за миг се почувства богат.
Сиромахов се събуди сам в леглото,опипа мястото до себе си,после своето тяло.Точно два месеца откакто се бе развел с любимата си жена.Не знаеше защо го бе направил щом толкова много я обичаше,но сега се събуди с някакво просветление в душата и сякаш всичко му стана ясно.Не искаше да оправдава своята/тяхната/ глупост.По скоро му светна що е любов.
Любовта-рече си той-е плътска илюзия.Защото за да обичаш/нека не се лъжем/ означава да притежаваш.А да притежаваш означава да обсебеш тялото на своята любов.Което е глупост. Защото ние не притежаваме собственото си тяло.Камо ли "чуждото"
Да притежаваш духа на другия също е илюзия.Защото да притежаваме любимия дух,би означавало,той да стане нашия дух.И тогава,той не би бил вече друг.Тоесст,с изчезването на другия,ще изчезне и любовта. Сиромахов се ощипа здраво и опъна ушите си ,докато не изпукаха.Беше деен човек,никога не е бил мислител.От къде му идваха на ума тия глупости?Не,това не си ти,и си изплющя жесток шамар.Ала някаква част от него бе по-силна от всички болки които си причиняваше,за да се върне на "този свят". Красиво е да си въобразяваме,че притежаваме тялото и душата на любимото същество,ала къде е то сега?Времето казват лекува,не то заличава.Ние обладаваме тялото/време/,не красотата-любов.Обладаваме кожата,слюнката,мазнага тъкан,секретите,утробата и може би и мозъчните клетки,но не и душата.Никога душата.Тя си остава самотна и необладана... , Да обладаеш душата на другия,означава да се съвъкупляваш със себе си.Така ,че може да се обича само необладаемото.Като например морето и небето,които са на всички и на никой-...тоест-БОГ.Сиромахов беще сразен,но за миг се почувства богат.