Щастливите нещастници /не се отнася за Българите/ Поредица "Среднощни мисли"
. Обичам щастливите хора.Те ми дават криле и илюзията,че съм жив. Ала всички около мен/сега съм извън страната/ да твърдят ,че са щастливи,без да знаят колко са нещастни -това ми идва в повече.Те просто/както би казал Кафка/ никога не са влизали в себе си и не са ги хапали комари мутанти,големи като врабчета../Примерно в Сибир/А има и друга страна-ако всички навлезем дълбоко в себе си животът ще загине-от ентропия и загниване на съзнанието.Така че масата е стожер и убиец на живота. Нека не съдим,а да видим как стоят нещата не само в екзистенциален,а и прагматичен план. Който мисли с категориите на Небето/има такива/,то той не може да приеме случайностите на земята.Почти всички хора се смятат за щастливи/смесвайки мечти и реалност/ или просто по презумпция така са ги учили или такива са се родили.Да търсят и намират щастието на този свят е най -нормалното нещо.Обаче,/те милите/не искат или не знаят че са зазидани между две стени-и от там излизане няма.Излиза се само по надлежния ред.Да се чувстваш щастлив във времето /особено днешно/е инфантилно,Да се чувстваш нещастен е грозно ,срамно и недостойно. Целият ни живот е поредица/нес-поредица/от низост,срадания и загуби.Ако някой си мисли,че може да спечели нещо на този свят/пари,слава,щастие/той е тотално изгубен.Тук може само да мечтаеш за тия неща,макар и да считаш,че ги притежаваш.Те са твоята ефимерна карма,която скоро ще изгубиш.И тогава ще бъдеш най- нещастен,защото ще осъзнаеш,че нито си бил богат,нито щастлив.Времето те е излъгало за един миг и вече си сам и никой.А сам може да бъде само човека на духа,другите/слугите на мимолетнното/ са НИКОЙ. Истинското битие за болшинството от людете на този свят е на повърхността,за тях е по-удобно да се плъзгат по отъпканата партина и да не знаят,а и да нехаят нищо за истинския си живот.Скъпи мои растения,вие не знаете че това е живот-вегитация/чи кво му е?/Ако всички сме умньовци-трябва да се самоубием вкупом-тутакси.И са съвсем прави/моите безмълвни опоненти/ ,защото влязат ли под повърхността,ще видят,че там ги чака "НИЩОТО"Най добре е нещата от живота да минават покрай теб,без да засягат душата ти.А още по-добре е да не знаеш,че я имаш.Попитай някой що е душа и дали може да ти отговори?Масата люде са получили истинския дар от Бога да живеят без да знаят.И са живи!!!... И това,навярно е някакъв остатъчен атавизам от преди-земното низвержие на Адам и Ева,което ги е съхранило и до днес.Иначе би ли издържал до край в своето себепознание?Това да нямаш претенциите или желанието да познаваш нещата до край,е Божия милост...Това означава да приемаш нещата,такива,каквито ти се предлагат,без да робтаеш-с радост и болка. Защото така ти е писано и ти си добър човек, който се примирява и надява,че някой ден Бог ще те приеме такъв какъвто си.Но не защото си безчувствен,а за това,че рано или късно ще разбереш, че не станеш ли богоподобен-ти ще бъдеш изтрит от лицето на земята и ще бъдеш никой и ТАМ и тук во век и