Тъпото,умните и фарисеите Посвещавам на Самюел Бекет и всички братя абсурдисти,защото съм от тяхната кръвна група. Те ме научиха на литература.
Така ме знаят в градчето-тъпото.Бях се напил като мотика и влязох в кръчмата на умните.Така им викат,щото са умни-все даскали,доктори,философи,политици,полиглоти и какви ли не идиоти.Разликата между мен и тях е, че аз не се обиждам на прякора,а те се.Даже някой се бият.
Та влизам аз,викам по едно и им казвам,че ги няма. А те се нахвърлят срещу мен и ми казват,че мен ме няма;
Е, върви,че спори с такива хора.Нищо не ми идва наум. Пък аз съм сигурен,че не само ги няма,а не са и живи -Вървете по дяволите,-казвам-вие сте тъпа сган. -А,така не може-засягат се те -философствай си колкото щеш,но не пред фарисеите! И без да обиждаш.Ние сме порядъчни хора и не обичаме да ни наричат сган.
Комунистическият атавизъм в моето мислене надделява-хрумва ми следното и им го ка
звам: Щом сте порядъчни хора,вие не сте никакви хора- и мисля си,че сега ще ме разберат. Ама не би.Пак не щат и се обиждат още повече. -Ти-викат -си шопар,а ние сме хора с принципи,ние знаем кои сме,а ти не знаеш.Ние се виждаме и се гледаме,разбираме се,споделяме,замезваме с копърка и си пием ракийката,че и с бира разреждаме.Върви,нали-върви. Разправяй ги на някой друг,че ни няма.Ние сме си ние,а ти си въздух,въздухар,балон.Само ни разваляш кефа. Но нали съм твърд,безпрнципен и неотстъпчив,пак им казвам: -С цялата си отговорност твърдя и се кълна в опашката на дявола, че вас ви няма,защото ви няма. Някой се замислят,а други съвсем униват. Ето например-продължавам аз,чувайки гласа си отвън-да вземем този часовник,най обикновен будилник,но жив,по-жив от вас,защото само си тиктака и е във времето,а не си мисли ,като вас,че може да мисли.Той съществува. -Тъй ли?-наскачат те-ще ни сравнява с будилник. -Може и с риба да ни сравни -и с рибя опашка -с червей -мравка -кокошинка -къща -СЛОН. -Не-прекъсвам ги аз-изплашен за слона. -А ти жив ли си?-сеща се някой да ме попита. И сега аз съвсем забуксувам. Разликата е съществена,но е почти нулева.Тоест може да съществува,а може и да не съществува.Особено,ако приемем,че мисленето е признак,свойство,субстанция без предмет или явление. Объркан съм. -Да, и аз съм като вас-смотолевям разколебан-но за разлика от вас,аз не съм тъй убеден в своята реалност,а в...тоест...А тая разлика е съществена по отношение на мен и вас,но не и по отношение на...
-Вие сте фанантазьор господине,-смее се една девсвена,около деветдесет годишна госпожа и пита-Спите ли с жени? -Те не мислят-отвръщам аз. -А мъжете?-хваща ме съвсем на тясно тя. - Пространството,което е реално недоказуемо и времето,което е идвън нас-подхваща някакъв самобитен гений,любител на Хегел,но без Кант.-се побира само в божествената частица ...И пуска три копърки наведнъж в гърлото си. Тук аз съзирам грешката си.Просто подходих глупаво.Но те не ми дават време да се поправя. -Пръждосайте го тоя! -Дайте бира,водка,нож. Някой заби вилица между ребрата ми,а двама мъжаги ми помогнаха да избягам през прозореца. Докато летях, ми просветна,че няма нищо смешно във вица за врабчето и моста...
Така ме знаят в градчето-тъпото.Бях се напил като мотика и влязох в кръчмата на умните.Така им викат,щото са умни-все даскали,доктори,философи,политици,полиглоти и какви ли не идиоти.Разликата между мен и тях е, че аз не се обиждам на прякора,а те се.Даже някой се бият.
Та влизам аз,викам по едно и им казвам,че ги няма. А те се нахвърлят срещу мен и ми казват,че мен ме няма;
Е, върви,че спори с такива хора.Нищо не ми идва наум. Пък аз съм сигурен,че не само ги няма,а не са и живи -Вървете по дяволите,-казвам-вие сте тъпа сган. -А,така не може-засягат се те -философствай си колкото щеш,но не пред фарисеите! И без да обиждаш.Ние сме порядъчни хора и не обичаме да ни наричат сган.
Комунистическият атавизъм в моето мислене надделява-хрумва ми следното и им го ка
звам: Щом сте порядъчни хора,вие не сте никакви хора- и мисля си,че сега ще ме разберат. Ама не би.Пак не щат и се обиждат още повече. -Ти-викат -си шопар,а ние сме хора с принципи,ние знаем кои сме,а ти не знаеш.Ние се виждаме и се гледаме,разбираме се,споделяме,замезваме с копърка и си пием ракийката,че и с бира разреждаме.Върви,нали-върви. Разправяй ги на някой друг,че ни няма.Ние сме си ние,а ти си въздух,въздухар,балон.Само ни разваляш кефа. Но нали съм твърд,безпрнципен и неотстъпчив,пак им казвам: -С цялата си отговорност твърдя и се кълна в опашката на дявола, че вас ви няма,защото ви няма. Някой се замислят,а други съвсем униват. Ето например-продължавам аз,чувайки гласа си отвън-да вземем този часовник,най обикновен будилник,но жив,по-жив от вас,защото само си тиктака и е във времето,а не си мисли ,като вас,че може да мисли.Той съществува. -Тъй ли?-наскачат те-ще ни сравнява с будилник. -Може и с риба да ни сравни -и с рибя опашка -с червей -мравка -кокошинка -къща -СЛОН. -Не-прекъсвам ги аз-изплашен за слона. -А ти жив ли си?-сеща се някой да ме попита. И сега аз съвсем забуксувам. Разликата е съществена,но е почти нулева.Тоест може да съществува,а може и да не съществува.Особено,ако приемем,че мисленето е признак,свойство,субстанция без предмет или явление. Объркан съм. -Да, и аз съм като вас-смотолевям разколебан-но за разлика от вас,аз не съм тъй убеден в своята реалност,а в...тоест...А тая разлика е съществена по отношение на мен и вас,но не и по отношение на...
-Вие сте фанантазьор господине,-смее се една девсвена,около деветдесет годишна госпожа и пита-Спите ли с жени? -Те не мислят-отвръщам аз. -А мъжете?-хваща ме съвсем на тясно тя. - Пространството,което е реално недоказуемо и времето,което е идвън нас-подхваща някакъв самобитен гений,любител на Хегел,но без Кант.-се побира само в божествената частица ...И пуска три копърки наведнъж в гърлото си. Тук аз съзирам грешката си.Просто подходих глупаво.Но те не ми дават време да се поправя. -Пръждосайте го тоя! -Дайте бира,водка,нож. Някой заби вилица между ребрата ми,а двама мъжаги ми помогнаха да избягам през прозореца. Докато летях, ми просветна,че няма нищо смешно във вица за врабчето и моста...