Не искам нищо друго,освен миризмата на оцет и туршия в късна есен.Да легна в градината с избояли треви,скрит от себе си и чужди погледи,да гледам небето и вдъхвам уханията на здравец,джоджен и мащерка. Не искам нищо друго,освен това за малко да се върне детството за да усетя телесно миризмите,да почувствам душевно свободата в градината и да помечтая в небето.
Докато ме сепне гласа на майка ми,че съм ненормален да лежа там и за това съм винаги болен. Не искам нищо друго,освен да продам всичкото си последвало/натрупано /знание,за миг от моето детство.Което бе изпълнено с ухания/различавах миризмата на всяко цвете,билка или бурен/,с чувството за вечност и илюзията,че няма смърт. Родих се знаещ,ще умра невежа.