Защо ние-хората не сме като дърветата?.Смирени в живота,смирени и пред смъртта. И такова търпение и благородство докато порастнат,за да ги отрежат и направят на
дъски.Стомахът го свива като гледа как моторните резачки посичат 200 годишни
букови дървета,а те не гъкват.Само се сгромолясват с горд трясък и утихват.За малко,
преди да почнат да ги разфасоват.Дядо му казваше,че те-дърветата,а и всички растения
са живи".Също като нас хората".Та значи би трябвало да ги боли?
Глупави мисли на един вече застаряващ човек.И все пак изникнали като спомен
от съзнанието на едно момче,което обичаше живота и състрадаваше на слабите и
беззащитните.Дори понякога си въобразяваше,че светът може да бъде добър.И той
беше.! Уви! Годините бързо отминават и всичко това остава само спомен за да го мъчи.
Би дал остатъка от живота си за онова съзнание,което го болеше,за "онази гледна точка",която дава друг смисъл на света.Понякога в съня си за миг се докосваше до нея,но бързо я изгубваше.И тогава ставаше още по-пусто и кухо.
За да убива спомена за истинския живот,той търсеше страданието.Обичаше стра-
данието по своему,като външен човек,външен на себе си и на света.Чужд сред близки
и далечни,той бягаше за да го заболи.Гледаше на себе си през "Булото на МАЯ",като измислен герой на измислен разказ,като забравил" важното"-онова,което си отива с младостта. И то единствено го терзаеше,защото там бе забравил своята душа.
А без душа боли,но някак външно.
В противен случай би избил всички тия,които мъчеха дърветата.