Или най-малко така се отнасяш към него/ Живота/ Л.Ф. Селен твърди,че:.
"Ако няма сърцето ти в болтчето,което завиваш ,или към ягодите,коите береш,
ти никога не ще намериш себе си ,тоест смисъла на това защо си пратен на този свят".
Съдбата,навярно ни е написана на Небето,още преди да се родим,но пръкнем
ли се на "Този свят",гледаме всячески да И изневерим. Просто защото не сме довол-
ни от нея.Богати и бедни,щастливи или нещастни,много малко са тези,които в края на
живота си биха казали:" Аз съм доволен от съдбата си. Аз бях щастлив."А и щастие-
ето е такова едно чудо,което трудно се споделя и улавя.Във всеки миг от живота
на човека то е нещо различно.И трудно обобщимо.За това нека не се вглеждаме
драматично в миналото си,а да търсим пълнотата на миговете,които са сега.Под
творчество, аз разбирам пълноценност на живеенето.Не да " изцеждаш" живота,
а да храниш духа си с Нещата които обичаш и те карат да се забравяш в тях.
Именно поради това мисля ,че ние не сме хаотични атоми в химията на "безу
мието",и точно поради това имаме някакво предназначение/ и някой ден може да ни
се случи/ .Да усетим Бога в себе си.Изпитвал съм го не веднъж,особено в детството
но след това бързо се загубва.Да загубиш "Бога в себе си",означава,че ти си изгубил и
себе си.Ужасно е.Но нали господ ни е пратил на тази земя за да се открием,за да
намерим него,а после можем да се преоткриваме до безкрай.В СЪ -творяване с Него,
а и сами ПРЕ-творявайки се.Стигне ли някога до тази фаза човечеството сигурно
с право ще може да се нарече щасливо.Уви,не вярвам ,но се надявам.
С творчеството си ние надмогваме себе си,собсвената нисша природа.И може би,
това е същесвен аргумент за да се превръщаме в "човеци"/от време на време/.
Та ето какво казва по този повод Фридрих Ницсше: "Аз обичам този,който иска да
твори надмогвайки себе си и така погива". Това е апологията на героическото
съзнание,надмогнало земното,но и най-вече надмогнало себе си ,отчаянието и
безсмислието на този свят и оставайки му единсвения изход да ТВОРИ.
За да не сме все пак не само поданици на тази земя/по неведоми обстоятелства/човек
трябва ако не на всяка цена щастливо,то да изживее достойно своя живот. А за да е
такъв е необходимо много малко и ужасно трудно:Да се лиши от илюзиите си и
да даде път на свободата.Свободата е "надмогване" .Надмогване на собственото его.
Иначе всичко е затворено в къщичката на черепа ни и най-често там остава,
докато се разделим с навиците, илюзиите,представите си и се сбогуваме с този
свят.Тука пак сгрещих и излъгах,има само нива на илюзии,нива на познание и нива
на на допир с Бога.И все пак нека се опитаме да обективирамете тези нива,иначе ще
останем самотни и заключени в себе си. Колкото и да си въобразяваме,това не е
Тврорчество.
С. Марк Аврелиев