Дали времето е толкова "реално" колкото вечността,никой за сега
не е отговорил/доказал/ категорично.Но нас людете ни касае съдбовно.
Защото ако двете са антиподи,то означава,първо,че ние сме обречени
трагично на смърт/безкрай във времето/ и второ,ако няма вечност,наша-
та обреченост е още по-голяма/обречени на безнадеждност в самото
време/.
Ето какво казва по този повод едно будистко съчинение от преди
25 века: "Строго погледнато животът на едно същество трае колкото една
идея. Както едно колело на каруца търкаляйки се,докосва земята само
в една точка,животът трае толкова,колкото трае една-единсвена идея."
И още:"Човекът от един минал момент е живял,ала не живее и не ще
живее,:човекът от един бъдещ момент ще живее, ала не е живял,нито
живее".И продължението при Плутарх:" Вчерашния човек е умрял в днешния,
днешният умира в утрешния."
И все пак и все пак-казва Борхес-"Да се отрича времевата последователност,
да се отрича Азът,да се отрича астрономическата вселена,това са очевидни
отчаяности и тайни утехи.Нашата участ не е ужасяваща поради недействител-
ността си,:тя е ужасяваща,защото е невъзвратима и желязна.Времето е суб-
станцията от която съм направен.Времето е река,която ме грабва,но реката съм аз:
,
то е тигър,който ме разкъсва,но аз съм тигърът:,то е огън,който ме изгаря,но аз
съм огънят.Светът,за нещастие е действителен, аз,за нещастие, съм Борхес".
:
Човек се самовъплащава и самотрича в думите,ала съзнанието,което възприема
непосредственно или пък опосредстванно нещата,никога не ще узнае/в грани-
ците на този свят/ кое същесвува и кое не/времето или вечността/,кое е дей-
свителността и откъде започва реалността? Всичко около нас е игра на светло-
сенки,илюзии,измами и хормони.
И дали е прав древния будистки монах или пък Борхес,ние не можем да зна-
ем.Може би ще го узнаят хората след нас след милион години.Макар,че и в
това се съмнявам.
Ако има вечност,то защо ТЯ трябва да се разделя на вчера и утре/ да се раз-
деля от "идеята за време"/? Или пък може би има две вечности/преди да се
родим/ и след смъртта?
А най-вероятно Траките са били прави,че след смъртта започна истинския
живот.
Знам само,че в момента моя ум и моите очи и уши виждат и чуват как го-
ре в небето пърха чучулига.А славеят "изпива времето" .
Ползвана литература:
Будиско съчинение от пети век преди Христа "Път на чистотата"
Плутарх
Борхес ,