Квантовата физика между науката и мистицизма

                  Нека  най-напред направим някой най-общи разяснения за квантовата физика,

           за да сме наясно за какво иде реч.

           За родоначалник на квантовата физика се счита Макс Планк,който през 1900г.

     издава изследването си на така нареченото "Черно тяло".

     Всъщност идеята за кватовата механика или квантовото мислене се задава още от

    древните мистици/казвам идеята,тоест същността,а не квантите-формата/ от Платон през

Плотин и Тома Аквински,да не изброявам средновековните мистици,та чак до наши дни.

Тук става дума за научно обосноваване на една нова територия на физиката/с математически

доказателства/, която до този момент се е опирала само на априори познанието/мистичното

знание/,и "изгубения спомен" за същността на космоса. За това истинския родоначалник на

   съвременната квантова физика /както считам аз и поради което се заех да напиша тази

  статия/обединяващ в едно и мистицизъм и наука/ е  Артур Шопенхауер.Някога физиката и

  философията са били една наука .Ние и светът сме само представа на себе си И  той  успява философски да обоснове научните

  постулати до които стигат по-късно Макс Планк,Нилс Бор,Айнщайн и ред други учени.

  Нещо повече-Шопенхауер дава приоритет не само на Божествената същност на човека

 но и на неговата/собсвена сама по себе си/ изначалност..Той-човека е не само еманация

 на Бога,но и на собствената си свободна воля..В неговото  основополагащо произведение

  "Светът като воля и представа" той не противопоставя човека като дух и материя,а обосно

  вава същността му като "битие в себе си и за себе си"/по Кант.От тук започва новото

  възпримане на света-реален и метафизичен,което ние не оценяваме/по-точно не осъз-

 наваме/но което играе огромна роля върху нашето битие и мислене.Имам предвид това,

  че ако основния постулат на квантовата физика е, че материята не съществува,а всичко

 е енергия,вълни и вибрации,то какво ни остава да признаем,че всичко това се задвижва

 от някаква невидима ръка,която Шопенхауер упорито не желае да назове.

           Хитър старец е бил той.

      Според повечето физици,занимаващи се с квантовата механика материята наистина не

  същесвува/на микро и макро ниво/,а тя се проявява само тогава,когато се наблюдава от съзна

  телно същество.Или по-точно казано материята се материализира,когато е наблюдавана.

 И от тук вторият  постулат на квантовата физика-нищо не е плътно.Всичко е идея и

 вълни,които преминават пулсирайки от една енергия в друга,от един атом или фотон

в други още по-неуловими и блуждаещи като звездите в безкрая на небосвода.
 
До тук ще спрем за това какво обединява мистицизма и науката при Квантовата

механика и ще се спрем на това,какво е реалното и въздействие върху хората.

Днес е ясно едно,че сме на път да сменим тотално не само нашата представа  за жи-

вот,но и нашето мислене,да сменим посоката на нашите търсения.

   Явно,старата Нютонова физика/до 1905г../вече се отрича и самоотрича с всеки ден,

 но как да постъпим и какво да направим като сме лоялни към нашите навици и

 представи,а още повече ние сме в началото на новата физика. Убедени сме,че тя е

 вярна,но за това все още нямаме никви крайни доказателства, че тя е последната истина

 с която може да се обясни всичко.Ами ако и двете/старата,все още единствено жизнена/

 физика и новата/да я наречем условно Планк,Айнщайн,Бор/физика ,макар и конфронтиращи се

 в същината си са вярни сами по себе си?Как ще ги съвместим.И дали разумът или вярата

 се сближават или отдалечават? Тук ще направя едно леко лирическо отклонение за това,

че едното не противоречи на другото.Айнщайн се е борил,както се казва,със зъби и нокти

че неговата теория не противоречи на реалността/тоест той е бил отявлен реалист,да не

казвам материалист/но дълбоко в себе си е бил силно вярващ човек и това което не е

   успявал да обясни го оставял на Бога. Хайде, тълпата не е неоходимо да те разбира,но

 когато и учените...Всъщност,той е имал доста прерикания с Нилс Бор по въпроса за

връзката на източния мистицизъм с научната Квантова физика. А в дейсвитеност

Айнщайн помирява Теорията на относителността с Квантовата физика.

До тук с отклонението и да се върнем към същността.За двете физики/едната която е

 на ниво теорични доказателства,но заемаща все по-голямо място сред напредничавите

умове/ и другата все още жизненоспособна,но губеща своите подръжници.И тука всеки

би се възпротивил,особено обикновения човек,че всичко е измишльотина и има един

единствен свят в който живеем. Дори да приемем,че сме вибрираща енергия, то пак с

всички сили/несъзнателно/ ще се борим да запазим статуквото си на плътна маса,

заемаща определен обем и време.Ако някой,примерно,накара войниците да мислят

с категориите на Квантовата физика и те изведнъж се променят и вместо да се бият

започнат да се прегръщат и радват,че са разбрали истината за безмислието на всяка война

и убийства-на земята ще настъпи рай.

    Но недай си боже всички да започнат да мислят по този начин-тогава ще настъпи АД.

Защото все още никой не е доказал от къде идва тази енергия  /каквато представляваме ние/,

земята ще се пренасели и всички ние ще умираме щастливо пулсиращи от глад.Нашата

материалност едва ли тутакси ще се  превърни в светещи от енергия вълни не изпитващи

никви земни щения.

    Така че,нека не изпреварваме събитията,а да изчакаме да открием други светове,вселе-,

ни и Черни дупки,където всичко това,може би е решено по някакъв справедлив начин.

Ако до тогава,разбира се,не свърши живота на земята.Макар че и това не е от значение

защото според Робърт Ланза" хората вярват в смъртта защото така са научени-"че умират".

Нашето съзнание така е устроено,че свързва живота с тялото ни,а ние знаем,че то умира.-

и продължава, че- всичко,което може да се случи се случва в едно и също време в мно-

гобройните вселени.За това смърт няма."

   И както казахме вече, Светът е море от енергии и безкрайни вълни,които за миг се из-

губват после бързо се връщат,така и живота и смъртта,ту се появят,,просветнат,из-

губят се в "Тъмното тяло" и после пак засияят в светлина.

   И така в един момент мистиката се превръща  в реалност.

ГОРАТА В БЪЛГАРИЯ СКОРО ЩЕ ИМИГРИРА

                                         

                                                МОНОЛОГ НА ГОРАТА

             "Дървената мафия" е щастлива.Колкото повече сняг,толкова повече изпочупени

дървета.Тогава по-лесно се влиза в гората.Всичко живо се спасява с бягство от тази  държава

само аз- гората не мога- горката.  Стоя си  героически, очаквам  секачите, да  дойдат

 и да бъда изнесена/макар на трупи/ в Гърция или Турция. Щото  и аз  си имам

достойнство/нали съм расла към НЕБЕТО/ и не мога да оставя  току -така своите сайбии.И те

трябва да прехванат нещо от мен, преди да си  тръгна . Не зная  дали навсякъде е така,но тук

принципа е такъв фифти-фифти.Иначе си отрязан и като горски и като фирма и като китюк/пън/

Тъй върви светът и нашата горска несрета.Ала все пак сме благодарни на такива честни

и добри хора като тези от ловно стопанство "Русалка"-Априлци,които ни спасяват от ужаса

да гледаме какво става наоколо и ни изпращат в имиграция,макар и леко мъртви.





















.

ОНИ УБИВАЮТ СПИНОМ В В

                                    Последният писък на света- КГБ  в деийствие


                  А нейното вирую е по-добре да загине целия свят,но не и товарищ всесил-

           ний.

                 Те убиват в гръб. Кой ли? Сетете се! Георги Марков,Катинската гора,враго-

          вете на народа, А. Политковская , Борис Немцов и безчет други.За да не видят

         лицата на убийците си и да ги отнесат на оня свят. Макар,че след малко ще бъдат

         и те там.

            И са прави може би тези, които твърдят,че не  Путин е поръчал убийството на

        Немцов, а е убит от своя народ. И имат известно право,защото  такива като Путин

        и предшествениците му за сто години превърнаха един самобитен и надарен с

        таланти народ в сволач и масов убиец./По сведение на ЦРУ  20% от руснаците

      се хранят  от изнудвания и убийства/.
                                                                            

ЗА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИ ЧЕРНИ ДУПКИ

              В Церн скоро щяли да разкрият тайната на  така наречените  "ЧЕРНИ  ДУПКИ",

        макар че ние-българите отдавна сме ги открили,разгадали и опитомили. Просто защото

       отдавна живеем в такава Черна дупка или Дупки,свикнали сме им и не икаме да излезем

      от там. Таман ни е-би казал бай Ганьо.
     
           Та сега малко по-сериозно.Голямата Черна дупка е или съвършеното "НИЩО",което

       се храни с материя/Без самата тя да е такава/, или е другата страна/края/ на Световете

     където сънищата се сбъдват, а нещата се получават. И сигурно преминавайки през нея

    /Вселени,Галактики,светове,а и хора/ всичко това се пречиства за едно ново и неподо-

    зирано чудо/ Вечност/.И още, ако това стряскащо име Черна дупка е символ на
                       
   смъртта,то наистина всичко трябва да премине през нея,за да се сдобие с един чист и

   съвършен дух.Духът на Вечността.И тогава всичко се връща отново при себе си.Ма-

  кар да е прекрасно ,непознато и самотно.

    Ето защо на нас българите ни е хубаво в "Земната черна дупка" и никъде не щем да ходим.

  По-добре при червеите,но да не сещаш ни студ ни пек,ни глад...Това е нашия дом,

  защото сме хора здраво стъпили на земята и няма нищо извън нея,извън нас,извън нашите

 предсави,ивън нащето дяволско битие...

    Ония от Церн пък, взели да се занимават с Голямата черна дупка...Нас какво ни е еня-

 имаме си в изобилие,дупки по пътищата,дупки в бюджета и какви ли дупки още не...

   Какви странни хора,уж на една планета живеем,а проблемите са ни толкова различни

      Едните/учените в Церн/ търсят тайните на Вселенските дупки,а ние българите

  мислим само как да ги запълним...Ами ако там,в тези Черни дупки е заложено нача-

 лото на Началата?...Ако там са записани скрижалите разкриващи тайната на живота

 и смъртта, ако там се открие не само Божествената частица,а и самия БОГ? Какво

 ще правим тогава и кого ще търсим? На кого ще се молим?.

   Я по-добре си мирувайте и поминувайте с вашите Черни дупки,докато ония си блъс-

 кат главите и рисковат живота си заради една Голяма Черна дупка.Пък ако я открият,

 то и ние можем да се възползваме от нея.

        Да я свием-примерно.

КЪДЕ Е ДУШАТА ?

          Всеки,поне веднъж в живота се е запитвал,що е туй душа,има ли я и къде се намира?.

     Материалистите искат да я видят,докоснат,дори помиришат.Идеалистите я рисуват отразена

     в очите на любимата,във венчелистчетата н цветята.Духовниците твърдят,че това е

      Божествената искра  въплатила се в грешното човешко тяло/ Царството небесно-тук
на земята/,а философите/с малки изключения/ твърдят  ,че тя е навсякъде.  На Небето, там ,тя има образ/безплътен,но обозрим/ ,тук тя е просто форма/по Плотин/ архетипно огледало на

    вечността .

   Тялото без душа е болно ,знаели още  древните.,Днес те са доста отдалечени А и често

    дори не се зачитат. Но не случайно всички големи учени,всички добри кардиоло-

  зи и всякакви доктори,които бъркат в човешката плът, в края на краищата идват до идеята,че

душата съществува и нейното име е БОГ.

  Нищо истинско не можеш да свършиш без душа.Без нея и най-малкото усилие се

  превръща в тегоба.По-голямата част от човечеството невярва в невидимото.Започ-

  ва да го вижда когато тялото му изнемощее,разболее се или  страда.Душата е не-

разривно  свързана с тялото/телата/растителни,животински и човешки/,

  но има и случаи на СОМАТИ/по Мулдашев/,когато тя временно излиза от своето обиталище

  и после отново се връща.Ето какво ми разказа един монах за свой далечен брат

 по служение от 12век,който също търсейки душата си съгрешил,а после се покаял

 и тогава я окрил.Открил я при богомилите и бил щастлив,но за кратко,щото църквата го

 осъдила и му отрязали главата.Странното-рече приглушено монахът,сякаш се страхуваше

да не го чуе игуменът или дяволът,че този същият човек с отрязаната глава се ро-

дил един век по-късно и отново служел в нашия манастир.Спомнял си всичко от

предния си живот и всичко съвпадало.До мига,когато отново се наложило да му

отрежат главата.Сега никой не му я искал,но той сам трябвало да си признае

грехът,за да си докаже,че душата му е жива и вечна.Предпочитал да изгуби главата си пред

това  да погуби душата си.Тръгвайки към игумена насреща му се изправил този,който някога

го екзекутирал.Бил предрешен,но лицето му не можел да не познае.

  -Спри- рекъл оня-кажи ми,какъв ти беше грехът някога за дето ти отрязах главата?

  - Че живея в този дяволски свят-отвърнал монахът.

  -А сега,сега що си грешен?

  -Щото пожелах жена.

  -И какво от туй нали и тя е дяволско изчадие,...като света...

  -Да,но вече не мисля като някога,не съм богомил и се върнах към живия единствен БОГ.-

  Христос.

  -Значи си ме излъгал някога,че само при тях си открил душата си.Та после станах и аз...

  и до днес съм с тях,макар че повечето избиха,а други не издържаха.Вече съм на

   сто и двадесет години, а виж ме-и той открил изцяло главата си-мязам на младеж, не на

  грохнал старец.Само тук се обличам,а на вън ходя гол и зиме и лете.И не ми е студено

  и не ме е страх...Само от игумена...

  -Още ли режеш глави?-попитал монахът.

   -Не,твоята беше последна.Покаях се и избягах.Избягах при твоите и от тогава ме

   преследват.А душата...душата за която ми говореше тъй и не я намерих,ала на

   мерих упование и сила да живея в това,че се разкаях и БОГ ми прости.Всяка седмица

    идвам тук да се моля и никой не ме познава защото те измират,а аз оставам същия.

  -Макар да си се разкаял и се молиш,ти нямаш душа-рекъл монахът-затова оставаш същия

   Ти си само тяло.Голо тяло...И такова ще останеш още сто години.

  -Виж какво монахо,когато ти отрязах главата,душата ти се всели в мен.И станах до-

   бър човек,но своята не успях да открия.Затуй ще те помоля сега да отрежеш

   моята глава,та дано се свърши с тоя живот,да се върна при себе си и да мога

  да умра.

 -Аз не съм убиец-отвърнал му монахът и го побутнал да продължи пътя си-ала

  оня го сграбчил за расото ,вдигнал го във въздуха и се развикал: "Ето го убиецът

   на богомилите,ето го предателят,иди и се предай на гнъсния владика"....Събра

  ли се монасите наоколо,оня го пуснал на земята,извадил крив нож от парца-

 лите си и се пробол няколко пъти в корема.

    Дошел игуменът и като  разпознал лежащия в кръв труп заповядал на двама гавази

 час по скоро да го извлекат от манастира.И им наредил още- "хич да не го погребват,

а да го хвърлят на кучетата".Единият от гавазите се опитал да се възпротиви,че не е

християнско и че душата...Игуменът дал знак на другия,извадил ножа от корема на

мъртвия и прерязал шията на другаря си.

  А ти,ти що чиниш тука-обърнал се игуменът към монаха-и защо крещеше оня,да не си ти

го заклал?То кръвта кръв иска...Нали той някога те...

-Не,не отче,не съм аз,той сам...Но друг грях имам и съм дошъл да се покая

 -Какъв грях?-прекъснал го игуменът-да не си дръпнал фустата на някоя попадия?

 -Не по-лошо,аз пожелах,влюбих се...

 -Хубава ли е поне момата?-разхилил се дядото-Грях имал.Простен да си от Господа

   Всички сме грешни. ДУША носим.

СВЕТЪТ СЕ ПОВТАРЯ

                         Тя имаше зелени-смразяващо отровни очи.И го обичаше.Казваше се Пенелопа.

                    Той бе Одисей-търсещия своята невъзможна любов.Не искаше да и изневерява,

                    но го стори в съня си с хетерата Тракийка/ не бе имал жена 10 години/.

                       Пенелопа му прости,но той не успя да си прости и отиде в планината.След

                  още десет години,той вече не само себе си ненавиждаше,но и целия земен род.

                  Заживя със зверовете и скоро забрави за древните си корени,че е едновременно

                  Одисей,Ахил ,Орфей и Омир.Живееше в митове и легенди,които разказваше на

                 птиците и всички живи твари.Те му вярваха,защото бяха по-истински от всеки

                 видим свят.

                     Сила му даваше само паметта/ дълбоко стаена в гънките на мозъка му/,че и

               древните са знаели,че живеят в огледалото на илюзиите и именно за това са били

               страстни любовници,но и безстрашни войни,умиращи с достойнство.

                   Веднъж птиците му донесоха вестта,че човечеството е заплашено от изтребле-

               ние-от Трета световна война.И той също им повярва .Реши/не в съня си/,че трябва да

               убие сатрапа-тиранин-П,за да спаси хората/които не-навиждаше/. Той не бе луд.-

                        И ГО НАПРАВИ. Одисей го поздрави,а Ахил му подари копието си.Омир

            му обеща безсмъртие,а Орфей да го възпее.

                -  Ужасно е да си обречен на плътта,която няма да те последва и ще те предаде-

            казал му оня.Всичко е само тук -на земята и  няма.нищо друго..Тогава той забил с ярост              
             копието в сърцето му. Малко преди да издъхне тиранинът-,той зърнал  в очите му      

           пламъка на любовта на целия свят към него.

                         Нашият човек не се разколебал и не съжалил.Може би бе спасил "митът          човечество", но дали бе успял да спаси себе си?Върнал се отново при своите легенди и митове, при своя  Одисей и неговата Пенелопа.И тогава изпитал откровение-"Без войни чо-

            вечеството не може,ала  без усмивката на Пенелопа светът е нищо.

            Грешното човечество обича убийците си,заради измисленото от  тях  земно безсмъртие

            ,но повече от всичко обича своя спасител,който го ненавижда. с любов".           

ЖИВОТ НАШ.

                                   


                             Нищо не е  това което трябва...Винаги се случва да те заболи,,

                           да те объркат с друг ,когато ти трябва яснота..Колцина са разбрали,че щом

                        се умира живота е злина и въпреки това го живеем.  .Ако си на брега на морето

                          в жегав ден, ще съжаляваш  защо не си в прохладните усои на планината.

                         Сам.Без жената,която лежи до теб и я обичаш.Ако си в планината ще

                         ти се прище да си на някой от хавайските острови..Ако си българин

                         ще искаш да си холандец,а ако си холандец ще мечтаеш да си беден българин.

                         Ако си на ресторант изведнъж те обзема желанието да си вкъщи и жена

                         ти да приготвя постно зеле с домати,което ухае на уют.Сенките на празните дни

                        те  преследват навсякъде.Накъдето да погледнеш ти си подгонена сърна.

                        Подгонена от собствените си илюзии и ужасния гаден животДа живееш

                       безнадеждно,не е ли смисалът на самия живот. Живот наш.Кой ще открие злат-

                  ното ти сечение да бъде много в един.Ако си моряк цял живот ще съжаляваш,че не

                     си станал даскал,ако си даскал ще жалиш,че не си станал адвокат.Ако не си

                      чукал мацките ще съжаляваш,че си ги чукал.Те трябва да се обичат.. Където и да

                    се намираш ти не си уцелил мястото. Животът ти минава като на филм.Може

                    страшно да ти харесва,но ти не си вътре.Чувстваш се по-умрял от всички мъртъвци

                    но не губиш надежда да възкръснеш за нов живот.С тоя някак се разминахте,като

                   игра на "прескочи кобила" .Живот наш.  А пък и защо вземаш на сериозно дребния

                  си,никому непознат живот.Никой не те пита.Да живееш един единствен живот е бав

                  но умиране.

                     Възхищаваш се на Американците и Обама.Те знаят,че и да  умрат няма да са сами.

                             Живот наш.Смърт наша.

                                          Нека пребъдем в болката,за да спасим душите си.