Емпирей

Е М П И Р Е Й

емпирей - най-високата част на небето, изпълнена с огън и светлина, където живеят боговете и светиите – по (според) представите на древните гърци и ранните християнски писатели


Дом на огъня и светлината.
И жилище на всички Богове.
Балсам на човека за душата,
която към безсмъртие зовеш.

В пламъци ти вечно ще изгаряш.
Огньове буйни в тебе ще горят.
И със мъдростта ще разговаряш,
когато хората те посетят.

А ти до Вечността ще доведеш
безумно страдащите им души.
И Богоносен поглед ще сведеш,
у тях, над лумналите светлини…

22.12.2017 г. 10.57 ч.
Русе Т.Билчев

Отшелникът

993 – 424

О Т Ш Е Л Н И К Ъ Т С В Е Т Е Ц


Вместо легло, върху земята спеше.
Завивка синьото небе му беше.
Със треви и клонки той се хранеше.
Както Бог създал Го бе живееше.

Че беше му Той само във сърцето.
Навсякъде Го виждаше, където
докоснеше се той във битието.
Най-скъпото, на Господ бе,...детето...

И макар да Му не бе единствен син,
Господ Го обичаше като един.
И за него само ставаше Той зрим.
А за всички други беше невидим...

Те със него дълго си говореха.
Без думи. Но със Слово. Не спореха.
И без да разберат накрая взеха,
че се завиха във небесна дреха...

19.12.2017 г. 5.33 ч.
Русе Т.Билчев

Поет си

989 – 420

П О Е Т С И !

На Христо Черняев


Един поет “Поет си!” ме нарече.
Старица мои стихове изрече.
Земляк писател каза ми писател.
Духовен, исках аз, да съм гадател.

Че само с Дух човекът да направи
щастливи може другите човеци.
С Него само те могат да забравят,
че хора са. И Бог, че стават…Вече!...

11.12.2017 г. 19.57 ч.
Русе



ДНЕС, 11.12.2017 Г., 15.45 Ч. В ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ МИ КАЗА: “ТИ, СЪБРАТЕ, СИ НЕ САМО ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ, ПОЕТ ПО ДУША, НО И ЕДИН ИСТИНСКИ СТОЙНОСТЕН БЪЛГАРСКИ ПОЕТ. ТОВА РАЗБРАХ И ОТ ВСИЧКИТЕ ТИ 6 СТИХОСБИРКИ, КОИТО ТИ МИ ИЗПРАТИ И ЗА КОИТО ТИ БЛАГОДАРЯ. СПОЛАЙ И ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА СМЕЛО НАПРЕД! ”
ЦЕНЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЗИ НЕГОВИ СЛОВА И ЩЕ ГИ ПОМНЯ НАВЕКИ!
В ТАЗИ ВРЪЗКА НАПИСАХ И ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО С ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ ПОСВЕЩАВАМ ПРИЯТЕЛЮ ПОЕТУ.

11.12.2017 г. 16. 03 ч.
Русе Т. Билчев
989 – 420

П О Е Т С И !


989 – 420

Летен полет

982 – 413

БЕЗУМНО ВЛЮБЕН ЛЕТЕН ПОЛЕТ


Дърветата съблякоха зелените си ризи
и безстрашно голи се опълчиха срещу студа.
Като любовник грешен, пак, се лятото изниза,
без от зима да ревнува, то да прави си труда.

И ти стоиш така, с наболи рани във душата,
очаквайки любовника си грешен да се яви.
А пагубно студът прониква ти във сетивата.
По любов от страстна болка кара те да закрещиш

Защо тъй бързо рано към студа ръце протегна?
И забрави на любовта за слънчевите ласки?
Дали любов такава, грешна, щото ти дотегна?
Или реши да смъкнеш мамещите грозни маски?

А дали и ти, като дърветата разголени,
на студ опълчена, жадуваш лятото горещо?
А или на любовта със нишките разклонени
решила си, че ще я счупиш зимата зловеща?

Вярно, сигурно е, дърветата цъфтят напролет.
А сочните им плодове през есента обират.
Но без безумно влюбения жарък летен полет
и дърветата от зимата не ще да се спасят.


30.11.2017 г. 15.35 ч.
Русе Т.Билчев

Прилепът

Прилепите са единствените бозайници,които могат да летят.

Предните им крайници,в течение на милиони години са се пре-

върнали в крила.За мен,това е най-тайнственото и мистериоз-

но животинче.Самото име "прилеп",означава прилепване или

привличане.В много места по земята/особено в Латинса Амери-

ка/,и до днес се смята,че прилепът е фантастично същество с

магическа сила.Прилепите по нашите земи тежат едва два-три

грама,но имат такава мощна навигация,че и най-модерната чо-

вешка локация не може да се сравнява с тяхната.Въпреки раз-

пространеното мнение,че те са слепи,това не е вярно.

Едно такова "малко дяволче" кацна върху мен докато спях.В

първия момент го помислих за мишка Уплаших се.Посегнах да

го хвана,за да го изхвърля,но то цвъртеше така пронизително

и уплашено,сякаш търсеше помощ,че аз го съжалих и прибрах

ръцете си под юргана.Приех го и то сякаш усетило чувствата

ми, спря да писука и полегна върху ми.Светнах лампата и се

загледах в него.И то ме гледаше с ококорени умни очички.Та-

ка се опознавахме цяла нощ.От време на време ставаше и из-

пърхваше с крилца.Те бяха на мястото на предните лапички

или ръчички.И аз видях,че не е мишка,а "летучия мъйш"-прос-

то прилепче.То ме затопли,вля в мен някакви живителни сили,

изпълни ме с енертия.А само преди няколко часа бях почти

решил да се самоубия.

И така нощ след нощ,аз го приемах все повече.Дори го зао-

бичах.Липсваше ми ако закъснееше или не идваше.Стигнах до

там,че не можех да си представя живота без него.Аз му го-

ворех а то изразяваше чувствата си с писукане или с крила.

Разбирахме се прекрасно,а след година то започна да говори на

моя език,а аз на неговия.А най-важното,то ме научи "да

виждам. Без майтап. И всичко,което до сега приемах за да-

деност,на доверие и навик,сега ми се струваше нелепо и не То.

Когато се изгубеше известно време и после се връщаше,то

ме питаше с някаква ирония в гласчето,сякаш ме пробваше:

"С мен ли си по-добре или без мен"?

"Не знам"-отвръщах му аз-и то заспиваше.

И дори,когато не идваше,аз чувсвах пърхащите му крилца,

лекотата му и това,че се държеше ненатрапливо.То беше

свободно и тази свобода се придаваше и на мен.Знаеще

цената на думата "свобода"..Междупрочем първите думи,

които изписука,когато проговори бяха: "Вода,тъма,нищо-

просто Свобода:Това съм Аз." И нищо не искам.Искам да

ме приемеш такова,каквото съм-Малко,полусляпо и твое."

Чудех се с какво се храни,защото в стаята ми нямаше

нищо за ядене.И като реших,че ще умре от глад,аз започ-

нах да му оставям трохички хляб и убити насекоми.

То не ги докосваше.Така си стояха всяка сутрин.

И тогава разбрах,че моето приятелче е нещо нема-

териално-моята душа.За пръв път "видях душата си".

Кръстих го "ФУ" и когато се обърнех по име към

него,то ми отвръщаше с тъжно цвърчене ,"Аз не съм

фу,нито Пиаф,аз съм всички.Смири своето его,не из-

бягаш ли от него,никога няма да бъдеш щастлив".

Приятно ми беше да разговарям нощем с него,че и

после в съня си.Аз го сънувах,а то сънувало мене

/така казваше/.

Веднъж моя котарак се бе промъкнал в стаята ми

без да го забележа и изял едното крилце на прилеп-

чето.От тоя миг любимия ми котарак се превърна в

в омразно същество,и го отавих без храна.Такова

зло ми беше причинил,че не можех да му простя.

А и той се превърна в зло и мразещо животинче.

Щом ме доближеше се опитваше да ме хапе и драще.

И така минаха много години,а всичко си оставаше

по старому: Малкото прилепче,с очудените ,умни

очички,котаракът и аз,който бях длъжен да ги

обргижвам, въпреки всичко.Ала с времето,прилепа

взе да ме навестява все по-малко и по- малко.

Разговаряхме си,но не както преди.То почна да

се отчуждава от мен и света наоколу.Все по-тъжно

ми се струваше.Остарях,а и то,може би?

Когато го попитах "Страх ли го е от смъртта"-

то ми отвърна "Не, не ме е страх.Аз съм безсмъртно.

Страх ме е за теб,че ще те изгубя.И какво ще пра-

вя тогава?Ние малките духчета можем само да се

превъплащаваме.А с теб ми беше хубаво,щото ме

обгрижваше и обичаше.И не ме предаде.А сега,кой

знае на какво ще попадна? Но ти не ме забравяй.

И на оня свят ще ти бъда вярно.В какво? Не знам

Но вярно."

С.М.Аврелиев

Пафлагонийски-детепазител

СВЕТИ   СТИЛИЯН

Ти, който стълб си за душата

и покровител на децата,

на кое от двете днес държиш,

напред човекът да продължи?

Че Дух е стълбът на душата.

Чрез него вижда светлината.

Без деца, където тя блести,

Вечността не ще я освети.

И затова със Дух в децата,

с ярка светлина в душата,

със любов и светли бъднини

човечеството благовести!...

26.11.2017 г. 8.03 ч. Свети Стилиян Пафлагонийски

Обретеник

                                             Т.Билчев

Чалгарите

                                               За всяка коза си има пръч

                                                              ВЕЛИКАЯ НАРОДНА МУДРАСТ

                                               Само дето,горкият пръч си няма една коза.

                       Да живеят Ценко Чоковци,Цанко Априлоски ,чалгаджиите и челядинките!

                   Тъкмо челядинките избиха/се родиха/ и Българите по изборите се скриха.             

                 Всъщност имам едно съмнение,дали те-политиците или/ние/подопечните,

                 избиратели, някога сме съществували ,/били/, за да се        крием?      И от

                  кого?От другите?...,от себе си?От срама си,че съществуваме? Къде беше

                  АДА?/по Сартр/ или по Ценко и Цанко?/ Що за Възвишени  душици сме се

                  побрали на тази красива земя? А да не би тя да  е част от ада?

                   И после кой вика „Българи юнаци”,докато разберем,че сме ахмаци и ни

                  таковат таковату както си пожелаят.Не познавам човек в тази държава,който

                 рано или късно да не е претакован от особите,които си избира козата.

                 За” бугарашите” в чужбина съм чувал много неща,че сме символ на какво ли

                 не,но един е основния според мен- Ние сме гяволи и всеки гледа да претакова

                 другия. А накрая се оказваме дружно претаковани.За това си избираме

                Чоковци,  Чуковци , Тиквобоковци и какви ли не да ни пържат и опрашват.

                 Нещо,което не би направил никой уважаващ себе си народ.

                     А техните креатури-чалгарите не само че  им помагат да крадят и

              „ изпращяват” народа, а и в песни и псалми  ги възпяват и  изпращат

                 останалите/все по-малко/ нормални хора за челядинки-На Оня Свят.

                                                                                           С.М. Аврелиев