91
П О Л Ъ Х О Т
С В Е Т А Н А С В Е Т Л И Н А Т А
Оттук
кога си тръгна, наранен,
към
светове омайни и незнайни,
недейте
сбогом взема си със мен,
а
чуйте малките ми земни тайни.
Тук
всички идваме за малко, все.
За
дълго иска ни се да останем.
Със
земното си наше битие
ний
вечни искаме и тук да станем.
Във
измама цял живот живеем.
Духа
ни с власт материята взема.
И
за други светове копнеем,
кога
неземна обич ни обзема.
Видял
на дните суетата тук,
не
всеки за небето сила има.
И
станал част от земния боклук,
все
грешното решение той взима.
Облечете
ме в костюм работен
затова,
когато ме изпращате.
Стаканът
с виното да бъде потен.
А
софрата – скромна, що ще плащате.
Че
много вино аз дотук изпих.
И през живота минах с труд достоен.
От вино никога не се опих.
За вас и себе си съм днес
спокоен.
Не ме обличайте в доспехи.
Да, зная, че безумен рицар аз
бях.
Дочените, ми сложете, дрехи,
трева, с които, с татко си,
косях.
Че християни сме – да има
поп.
По-трезвен нека той да е от
мене.
Оттука както съм поел „на
стоп” –
дано със него някой да ме
вземе.
Не лейте сълзи. Но и не
пейте.
Постойте тихо. Малко
помълчете.
Виното искрящо го разлейте.
И пак по домовете се върнете.
Недейте жали. Тук съм
по-добре.
Че със Духа си само двамата
сме.
Лошото е дето вино няма.
Любов и светлина тук има.
Има!...
13.08.2015 г. 11.55 ч.
Русе Т. Билчев