Всичко живо на този свят се стреми към светлината,макар да знае,че тя
изгаря.А може би несъзнателно искаме да изгорим? От друга страна,тук на
земята светлината и мракът постоянно се сменят,може би да ни подскажат,
че всичко е временно и нетрайно?
За това ли на никого не стига живот?!?
Всичко крайно и временно е грешно и се нарича живот.В живота е собстве-
ния му смисъл ,но докато го открием и вече ни няма.
Но след като Бог така е решил,ние сме длъжни да се приемем такива какви-
то сме.Смъртни,грешни,нещастни,страдащи,но все пак осъзнаващи се като
съществуващи.А и колкото и да ни се иска да сме сътворци на себе си/да
оползотворим свободата,която ни е да Господ/,веднъж създадени,не можем
да променим нито въртенето на земята ,за да ни огрява вечната небесна свет-
лина / най-малко защото въртенето/макар и в кръг,около себе си / е "време",ни-
то да изкривим пространството, в невинаги вярната посока.
Всички бягаме към огъня на светлината,сякаш там се е въплатило щастието.
А дали е така? Дали там изгаряйки няма да намерим ВЕЧНИЯ ЖИВОТ? Бог е
всичко наоколо,от цъфтежа на цветята до строгата подредба на планетите .Кос-
моса не е хаос,космоса е ред.Иначе отдавна да бяме унищожени
от милиардите комети кръжащи около нас или пък погълнати от Черната дупка.
Не правя сексуални намеци.Те се набиват на очи в от самосебе си.А поняко-
га се питам,дали всичко това,наоколо,не страда като нас?Като нашето сърце?
И ако не страдахме щяхме ли да разберем,че сме живи? Че сме в БОГА?!
Ние създаваме/по-скоро моделираме/ света около себе си,и най-често това
не е реалния свят/такъв няма/,а е нашата представа/по Шопенхауер/ за "реалност".
На никому не стига живот.Само любовта и истината /както е по Библията/ мо-
гат да ни направят свободни.Но колцина са тези,които го желаят? За търсещия,
мислещ и страдащ човек бъдещето е равно на миналото и то в този миг.Повтори
ли се,той няма да е същия.И мига и човека.Но това не означава,че той/мига/ не
съществува в самата вечност.Този миг никога няма да умре,"понеже той е нещо
много по-древно от собственото си настояще".
На никому не стига живот.Или трябва да се промени тотално/живота,или ние
трябва да се променим.Което е едно и също.Имам предвид живота като цяло да
стане "нещото в повече". В противен случай светът е обречен на гибел.Никой не
харесва битието което му е "наложено".Та дори и най-щастливия човек.Това е
откровението на Христа,който умря заради нас,но вече две хиляди години
ние не пожелахме да го разберем и не се поправихме.Нещо повече ,ставаме
все по-лоши и по-лоши .Привлича ни това,което няма да бъдем никога на този
свят. Всеки иска да бъде друг,докато не се примири с клетката,наречена живот
или просто да си каже сбогом с него завинаги.
А вярно ли,че живота е Светлина?.Какво би правила без мрака тя!?!
С.М. Аврелиев