За да познаеш себе си трябва да имаш поне още един АЗ.А като се има пред-
вид,че азът е безкраен,това означава,че трябва да имаш повече от два АЗА в се-
бе си.А тогава вече ставаш съвсем непознаваем,нито за себе си,нито за другите.
Така,че най-добре да не се познаваш .Да се опознаеш означава да се отчуждиш
от себе си,да се оголиш до нерв и да се лишиш от достойнство.Защото,какво дру-
го е достойнството,освен лицемерието на оголената душа.А тя не познава себе
си.Безкрайният човек се познава само в миговете на извънредно страдание и непо-
носима болка.Безкрайният човек е оголен нерв,който търси,но никога не намира.
Той е своята сянка,която понякога знае повече за него.Той е своето отрицание,
което никога не се задоволява "с този живот".Той е винаги "в нещото повече",
което ще умре след неговата смърт.Той е живота на другите.Той притежава
всички мигове.Никога не съм знаел какво представлява времето/от къде изтича
и къде се втича/ала подозирам,че освен тайнство и наша земна обреченост,
то има и мистичен характер и изтича в много посоки.Защото според мен
то е четвъртото измерение на пространството.А в пространството минало,
бъдеще и настояще са само прекция на четвъртото измерение.Тука не е нужна
нито математика,нито алхимия,а чисто съзнание,което умее да спи.В истин-
ския сън вечността е вече наша и ние притежаваме всички мигове на времето.
Сънуването е подготовка за вечността.Тогава миговете от нашия живот не ще
бъдат разхвърляни,далечни и нелепи в своята единствена посока,а подреде-
ни по-най добрия начин от нашата свободна воля.
С. М. Аврелиев