Птиците,а и животните не познават смъртта,за това те и на този
свят са във вечността.Господ ги е спасил от "знанието",но им е оставил
ПОЗНАНИЕТО-спомена за вечността в един миг/минало,настояще,бъдаще/.
Оставил им е първичното,интуитивно,априорно познание ,за да не позна-
ят смъртта /в нейния ужас на очакване/.А е наказал човека с "познание" за
отделното,в това число и смъртта/в нейния най-ужасяващ вид-страдание-
то и болката на тялото в невидение/ хранейки напразни надежди.
Дали пък толкова ужасно наказание е заслужил човека,заради свое-
то грехопадение,сам Господ знае.Добре, все пак,че не го е лишил от
чувството за Вечност.Борейки се с времето,те го поглъщат,а то поглъща
тях,за да ги прати в" Царството на безвремието"-Вечност.Ако смъртта е
упование на материята,то Вечния живот след нея е надеждата на духа.
Без тази надежда нито живота,нито смъртта биха могли да съществу-
ват. А е възможно Бог да се е пошегувал с човека,ей така от скука и за-
щото е "образ и подобие" Негово,а после е станало късно да поправя
грешката ,пък и на човек му станало интересно да играе ролята си-до
някъде.И така,постепенно хората,които предпочитали живота и смърт-
та ставали все повече и повече.Докато забравили,че има и друг жи-
вот,че има Бог и се отделили от него.Птиците прелитали над тях и
времето,ала хората не обръщали глави нагоре. Те пожелали да жи-
веят тук и сега.Да поглъщат и загребват с пълни шепи всичко,което
им се предложи за краткото време на земята.Това не се харесвало на
Бог и той ги наказвал все повече и повече.И колкото повече ги на-
казвал,толкова повече людете се намразявали един друг.Те изгубили
паметта за добро и зло. Ето какво казва по този повод Х. Л. Борхес:
Знайно е,че собствената самоличност се корени в паметта и отстра-
няването на тази способност носи идиотщина.Уместно е да се мис-
ли същото и за вселената. Без една вечност,без едно деликатно и тай-
но огледало на преминалото през душите,вселенската история е изгу-
бено време и в нея-нашата лична история,което ни кара да се чувства-
ме неуютно като призраци." И още "Времето е една самоизмама:без-
различието и неразделимостта на един момент от неговото привидно
вчера и на друг от неговото привидно днес е достатъчно,за да го раз-
члени. И в края на краищата животът е твърде беден,за да не бъде без-
смъртен"
Неща като живот,смърт,вечност се случват не с нас,а с някой друг.
Истина е,че много прилича на нас,но е друг.Нашият спомен!?!...
Ползвана литература: Х.Л.Борхес