ЗА ГОЛЕМИТЕ И МАЛКИ ЧЕРНИ ДУПКИ

              В Церн скоро щяли да разкрият тайната на  така наречените  "ЧЕРНИ  ДУПКИ",

        макар че ние-българите отдавна сме ги открили,разгадали и опитомили. Просто защото

       отдавна живеем в такава Черна дупка или Дупки,свикнали сме им и не икаме да излезем

      от там. Таман ни е-би казал бай Ганьо.
     
           Та сега малко по-сериозно.Голямата Черна дупка е или съвършеното "НИЩО",което

       се храни с материя/Без самата тя да е такава/, или е другата страна/края/ на Световете

     където сънищата се сбъдват, а нещата се получават. И сигурно преминавайки през нея

    /Вселени,Галактики,светове,а и хора/ всичко това се пречиства за едно ново и неподо-

    зирано чудо/ Вечност/.И още, ако това стряскащо име Черна дупка е символ на
                       
   смъртта,то наистина всичко трябва да премине през нея,за да се сдобие с един чист и

   съвършен дух.Духът на Вечността.И тогава всичко се връща отново при себе си.Ма-

  кар да е прекрасно ,непознато и самотно.

    Ето защо на нас българите ни е хубаво в "Земната черна дупка" и никъде не щем да ходим.

  По-добре при червеите,но да не сещаш ни студ ни пек,ни глад...Това е нашия дом,

  защото сме хора здраво стъпили на земята и няма нищо извън нея,извън нас,извън нашите

 предсави,ивън нащето дяволско битие...

    Ония от Церн пък, взели да се занимават с Голямата черна дупка...Нас какво ни е еня-

 имаме си в изобилие,дупки по пътищата,дупки в бюджета и какви ли дупки още не...

   Какви странни хора,уж на една планета живеем,а проблемите са ни толкова различни

      Едните/учените в Церн/ търсят тайните на Вселенските дупки,а ние българите

  мислим само как да ги запълним...Ами ако там,в тези Черни дупки е заложено нача-

 лото на Началата?...Ако там са записани скрижалите разкриващи тайната на живота

 и смъртта, ако там се открие не само Божествената частица,а и самия БОГ? Какво

 ще правим тогава и кого ще търсим? На кого ще се молим?.

   Я по-добре си мирувайте и поминувайте с вашите Черни дупки,докато ония си блъс-

 кат главите и рисковат живота си заради една Голяма Черна дупка.Пък ако я открият,

 то и ние можем да се възползваме от нея.

        Да я свием-примерно.

КЪДЕ Е ДУШАТА ?

          Всеки,поне веднъж в живота се е запитвал,що е туй душа,има ли я и къде се намира?.

     Материалистите искат да я видят,докоснат,дори помиришат.Идеалистите я рисуват отразена

     в очите на любимата,във венчелистчетата н цветята.Духовниците твърдят,че това е

      Божествената искра  въплатила се в грешното човешко тяло/ Царството небесно-тук
на земята/,а философите/с малки изключения/ твърдят  ,че тя е навсякъде.  На Небето, там ,тя има образ/безплътен,но обозрим/ ,тук тя е просто форма/по Плотин/ архетипно огледало на

    вечността .

   Тялото без душа е болно ,знаели още  древните.,Днес те са доста отдалечени А и често

    дори не се зачитат. Но не случайно всички големи учени,всички добри кардиоло-

  зи и всякакви доктори,които бъркат в човешката плът, в края на краищата идват до идеята,че

душата съществува и нейното име е БОГ.

  Нищо истинско не можеш да свършиш без душа.Без нея и най-малкото усилие се

  превръща в тегоба.По-голямата част от човечеството невярва в невидимото.Започ-

  ва да го вижда когато тялото му изнемощее,разболее се или  страда.Душата е не-

разривно  свързана с тялото/телата/растителни,животински и човешки/,

  но има и случаи на СОМАТИ/по Мулдашев/,когато тя временно излиза от своето обиталище

  и после отново се връща.Ето какво ми разказа един монах за свой далечен брат

 по служение от 12век,който също търсейки душата си съгрешил,а после се покаял

 и тогава я окрил.Открил я при богомилите и бил щастлив,но за кратко,щото църквата го

 осъдила и му отрязали главата.Странното-рече приглушено монахът,сякаш се страхуваше

да не го чуе игуменът или дяволът,че този същият човек с отрязаната глава се ро-

дил един век по-късно и отново служел в нашия манастир.Спомнял си всичко от

предния си живот и всичко съвпадало.До мига,когато отново се наложило да му

отрежат главата.Сега никой не му я искал,но той сам трябвало да си признае

грехът,за да си докаже,че душата му е жива и вечна.Предпочитал да изгуби главата си пред

това  да погуби душата си.Тръгвайки към игумена насреща му се изправил този,който някога

го екзекутирал.Бил предрешен,но лицето му не можел да не познае.

  -Спри- рекъл оня-кажи ми,какъв ти беше грехът някога за дето ти отрязах главата?

  - Че живея в този дяволски свят-отвърнал монахът.

  -А сега,сега що си грешен?

  -Щото пожелах жена.

  -И какво от туй нали и тя е дяволско изчадие,...като света...

  -Да,но вече не мисля като някога,не съм богомил и се върнах към живия единствен БОГ.-

  Христос.

  -Значи си ме излъгал някога,че само при тях си открил душата си.Та после станах и аз...

  и до днес съм с тях,макар че повечето избиха,а други не издържаха.Вече съм на

   сто и двадесет години, а виж ме-и той открил изцяло главата си-мязам на младеж, не на

  грохнал старец.Само тук се обличам,а на вън ходя гол и зиме и лете.И не ми е студено

  и не ме е страх...Само от игумена...

  -Още ли режеш глави?-попитал монахът.

   -Не,твоята беше последна.Покаях се и избягах.Избягах при твоите и от тогава ме

   преследват.А душата...душата за която ми говореше тъй и не я намерих,ала на

   мерих упование и сила да живея в това,че се разкаях и БОГ ми прости.Всяка седмица

    идвам тук да се моля и никой не ме познава защото те измират,а аз оставам същия.

  -Макар да си се разкаял и се молиш,ти нямаш душа-рекъл монахът-затова оставаш същия

   Ти си само тяло.Голо тяло...И такова ще останеш още сто години.

  -Виж какво монахо,когато ти отрязах главата,душата ти се всели в мен.И станах до-

   бър човек,но своята не успях да открия.Затуй ще те помоля сега да отрежеш

   моята глава,та дано се свърши с тоя живот,да се върна при себе си и да мога

  да умра.

 -Аз не съм убиец-отвърнал му монахът и го побутнал да продължи пътя си-ала

  оня го сграбчил за расото ,вдигнал го във въздуха и се развикал: "Ето го убиецът

   на богомилите,ето го предателят,иди и се предай на гнъсния владика"....Събра

  ли се монасите наоколо,оня го пуснал на земята,извадил крив нож от парца-

 лите си и се пробол няколко пъти в корема.

    Дошел игуменът и като  разпознал лежащия в кръв труп заповядал на двама гавази

 час по скоро да го извлекат от манастира.И им наредил още- "хич да не го погребват,

а да го хвърлят на кучетата".Единият от гавазите се опитал да се възпротиви,че не е

християнско и че душата...Игуменът дал знак на другия,извадил ножа от корема на

мъртвия и прерязал шията на другаря си.

  А ти,ти що чиниш тука-обърнал се игуменът към монаха-и защо крещеше оня,да не си ти

го заклал?То кръвта кръв иска...Нали той някога те...

-Не,не отче,не съм аз,той сам...Но друг грях имам и съм дошъл да се покая

 -Какъв грях?-прекъснал го игуменът-да не си дръпнал фустата на някоя попадия?

 -Не по-лошо,аз пожелах,влюбих се...

 -Хубава ли е поне момата?-разхилил се дядото-Грях имал.Простен да си от Господа

   Всички сме грешни. ДУША носим.

СВЕТЪТ СЕ ПОВТАРЯ

                         Тя имаше зелени-смразяващо отровни очи.И го обичаше.Казваше се Пенелопа.

                    Той бе Одисей-търсещия своята невъзможна любов.Не искаше да и изневерява,

                    но го стори в съня си с хетерата Тракийка/ не бе имал жена 10 години/.

                       Пенелопа му прости,но той не успя да си прости и отиде в планината.След

                  още десет години,той вече не само себе си ненавиждаше,но и целия земен род.

                  Заживя със зверовете и скоро забрави за древните си корени,че е едновременно

                  Одисей,Ахил ,Орфей и Омир.Живееше в митове и легенди,които разказваше на

                 птиците и всички живи твари.Те му вярваха,защото бяха по-истински от всеки

                 видим свят.

                     Сила му даваше само паметта/ дълбоко стаена в гънките на мозъка му/,че и

               древните са знаели,че живеят в огледалото на илюзиите и именно за това са били

               страстни любовници,но и безстрашни войни,умиращи с достойнство.

                   Веднъж птиците му донесоха вестта,че човечеството е заплашено от изтребле-

               ние-от Трета световна война.И той също им повярва .Реши/не в съня си/,че трябва да

               убие сатрапа-тиранин-П,за да спаси хората/които не-навиждаше/. Той не бе луд.-

                        И ГО НАПРАВИ. Одисей го поздрави,а Ахил му подари копието си.Омир

            му обеща безсмъртие,а Орфей да го възпее.

                -  Ужасно е да си обречен на плътта,която няма да те последва и ще те предаде-

            казал му оня.Всичко е само тук -на земята и  няма.нищо друго..Тогава той забил с ярост              
             копието в сърцето му. Малко преди да издъхне тиранинът-,той зърнал  в очите му      

           пламъка на любовта на целия свят към него.

                         Нашият човек не се разколебал и не съжалил.Може би бе спасил "митът          човечество", но дали бе успял да спаси себе си?Върнал се отново при своите легенди и митове, при своя  Одисей и неговата Пенелопа.И тогава изпитал откровение-"Без войни чо-

            вечеството не може,ала  без усмивката на Пенелопа светът е нищо.

            Грешното човечество обича убийците си,заради измисленото от  тях  земно безсмъртие

            ,но повече от всичко обича своя спасител,който го ненавижда. с любов".           

ЖИВОТ НАШ.

                                   


                             Нищо не е  това което трябва...Винаги се случва да те заболи,,

                           да те объркат с друг ,когато ти трябва яснота..Колцина са разбрали,че щом

                        се умира живота е злина и въпреки това го живеем.  .Ако си на брега на морето

                          в жегав ден, ще съжаляваш  защо не си в прохладните усои на планината.

                         Сам.Без жената,която лежи до теб и я обичаш.Ако си в планината ще

                         ти се прище да си на някой от хавайските острови..Ако си българин

                         ще искаш да си холандец,а ако си холандец ще мечтаеш да си беден българин.

                         Ако си на ресторант изведнъж те обзема желанието да си вкъщи и жена

                         ти да приготвя постно зеле с домати,което ухае на уют.Сенките на празните дни

                        те  преследват навсякъде.Накъдето да погледнеш ти си подгонена сърна.

                        Подгонена от собствените си илюзии и ужасния гаден животДа живееш

                       безнадеждно,не е ли смисалът на самия живот. Живот наш.Кой ще открие злат-

                  ното ти сечение да бъде много в един.Ако си моряк цял живот ще съжаляваш,че не

                     си станал даскал,ако си даскал ще жалиш,че не си станал адвокат.Ако не си

                      чукал мацките ще съжаляваш,че си ги чукал.Те трябва да се обичат.. Където и да

                    се намираш ти не си уцелил мястото. Животът ти минава като на филм.Може

                    страшно да ти харесва,но ти не си вътре.Чувстваш се по-умрял от всички мъртъвци

                    но не губиш надежда да възкръснеш за нов живот.С тоя някак се разминахте,като

                   игра на "прескочи кобила" .Живот наш.  А пък и защо вземаш на сериозно дребния

                  си,никому непознат живот.Никой не те пита.Да живееш един единствен живот е бав

                  но умиране.

                     Възхищаваш се на Американците и Обама.Те знаят,че и да  умрат няма да са сами.

                             Живот наш.Смърт наша.

                                          Нека пребъдем в болката,за да спасим душите си.                                         

Празнота,пустота,свобода

                                           Празнота,пустота,свобода

                                 

                               Празнотата е всичко

                              Пустотата е дума

                              Свободата е смисъл.


            На Пешо/философа/ му се бе наложило да умре.В центъра на Варна  .Ккъм 12часа през ноща на една студена зимна нощ .група пияни студенти от българи и руснаци му поискаха шишето водка,което носеше,а той я изпусна и счупи.Казаха му да купи друга,за да не му отрежат главата,но той нямаше пари.Те се разхилиха/бяха млади и красиви/и му дадоха условие,че след като няма пари да им обясни що е свобода и що е пустота Това им бил спорът. До този момент не бе пил и грам и това го шокира.Никой и никъде освен в университета и кръчмите не говореше за тия неща.Трябваше да каже нещо,иначе ще му отрежат ушите,а после и главата.Познаваше добре руснаците и знаеше,че не си поплюват.Беще ужасно да умреш в такъв студ.А и как ли точно ще го ликвидират? Ще боли.
  В такива мигове какво ли още няма да ти дойде на ум.Спомни си за Платон,Плотин и Квантовата механика.Те всички твърдяха,че човек е само собствената си проекция и е едновременно на мноиго места във вселената.Светна му и им  го каза.Каза им,
че те са пусти и затова пият.Сигурно и на други места  правят същото,но не режат уши и гла-
ви защото там световете са по-добри.А и вие не сте лоши.Просто ви се играе.
   Те му отвърнаха,че е прав,а един от групата хулигани го ръгна с нож в ръката.Шурна кръв,
а те се разсмяха още повече.Не го заболя,но му се прииска да избие всичките
Вместо това се опита да влезе в тона им и да се пошегува.
    -Добре,вие сте свободни,но къде ще денете своята пустота?А и нали Плотин още казва,
че не можеш да откриеш себе си и света преди душата ти да излезе от тялото.Май да ви бла-
годаря ...А...
     Това не бяха убийци,а съвременна младеж,която не признаваше сантимент и милост.

    Едно от пияните момичета се втурна и завърза ръката му над шуртящата кръв.Друг се оба-
ди да дойде линейка.Оказа се,че всички са учили при него философия,едни в Тюмен,други
тук във Варна,а сега просто са решили да се пошегуват.Нищо лошо нямало да му сторят.
 Просто да проверят стоицизма му ,на който ги е учил.Той им каза,че предпочита Плотин
пред Сенека,ала те не се съгласиха и му отвърнаха,че няма да му отрежат главата,ако тутакси
 се откаже от Плотин и квантовата мехника.
             Той се осмели да попита защо?а един от групата/най-пияния/му отвърна,че според
 неговата/на даскала/ теория, отрязвайки му главата ще оживее на друго място.Тъй,че според квантовата механика ти можеш да бъдеш на много места,а според Сенека си ЕДИН.Така че защо да ставаме убийци в свят,в който ти не вярваш.А ние хич.Вие ни учехте да бъдем свободни.
  И те вкупом му се поклониха
-.За това никой нищо не може да ни направи ,а ние сме вечни.
    - Добре ,учителю,прощаваме  ви грешката: Платон или Марк  Аврелий-все едно,но да знаете,че ако имаше много светове ние нямаше да търсим свободата.така завързани за собствената си безнадежност. И понеже сте добър,добродетелен,но не достатъчно свободен човек ще изчакате линейката да дойде тук. А вече двама бабаити го вързваха с тиксо за едно дърво,той едва пророни: Защо?

    - Щото сте свободен та значи заблуден ,а ние сме  пусти и празни..Свободата минава през пустотата-рече друг,навярно наследник на Буда.И в миг всички изчезнаха в пустотата на мрака.Далечна лампа осветяваше силуетите на съня му...

     Браво на младите!-рече си той- Така трябва да се изпробва съвместимостта  на науката
с действителността. Но от къде да намеря пет рубли да се върна в тази пуста действителност?

         Линейката го прибра преди да му е изтекла кръвта.. 

Дон Жуан-владетелят на нищото

                                                         Дон жуан-владетелят на нищото


                             Играта е тържеството на истинския живот над привидния,на битието над бита,на прелъстяването над брака,на вечното бягство,над самодоволната уседналост.


                                                                                                              Юлия Кръстева

                       Не бе за този свят създаден.
                     
                      И той по мяра негова не бе.

                         Не следваше той ничии закони,освен закона на сърцето празно.

                     За него храм и хляб все недостигат -играта беше неговата кръв.

                     Обичаше жените до поквара,а после ги оплиташе със връв.

        Живя живота си на чернова,другия не го касаеше отдавна..Гледа ни с очи изцъклено-

      умни- и сякаш ни шепне:Стилът е всичко,послето ще дойде!  За любовта ще има време...за сега я отлагам.

         Живя живота си на УЖ-във спомен.Нещата винаги се случват не наяве.Шанса си

     даде на много жени.Те не го разбираха,ала обичаха страстно.Тъй както любейки ги си

    даваше кредит за следващ живот.-по -добър и разбираем-за да живее и не полудява.

    Живота се случваше не на него и не сега.Профучава,върти се кръжи и крещи.Като

   сластна жена.Не му се сърди и утеха не търси в смъртта.

             Просто не се научи да пише на белова.

                          Въпрос: Мистик или циник е Дон Жуан? 

                                                      ПРОПУСНАТ МИГ/МИТ/- ЖИВОТА                                                                                                                                                                                                                                                                                    АЗ  НЕ  СЪМ  АЗ



                                                   Този,който живее моя живот, не съм АЗ                                                                                                        Този,който люби жени,
                                                                                   кара коли,
                                                                                   който ходи на работа,
                                                 който си мисли-това или онова,
                                                            този който слуша радио,
                                                            ходи до тоалетната,
                                                 който крои планове
                                                                  и после ги срива:
                                                                            НЕ СЪМ АЗ.


                                                 Чудя се окъде-накъде
                                                           тези,които живееят  моя живот
                                                   си позволяват да се вмъкват в мен?
                                                  И какво общо има моето АЗ с МЕН?.

                                                            Не е игра на думи
                                                                 понякога е страшно трудно
                                                     Да те разлеят от поток в огромна река-
                                                               и вече те няма
                                                       Волята ти е скършена и подчинена
                                                       на цялото,което не познаваш.

                                                          Душата ти е чужда-не ТЯ
                                                       Оставаш само разум със своите вероятности.
                                                          А тяло без душа е като дума
                                                                                         без смисъл-ненужна.
                                                                                                               и сама.
                                                         По самотна от квантовата механика
                                                                             и луната без земя.

                                                         Но не се сърдя на Айнщайн и неговия гений.

                                                             Той несъмнено е бил по-самотен
                                                              и от мен и от всеки друг,
                                                               който не знае що е самота.

                                                         Това ме успокоява,кара ме да забравя,

                                                         и аз приемам другите свои аз.

                                                                И да ви призная понякога ги обичам.

                                                          Като Айнщайн,който е окривал светове,
                                                                   но е оставал в себе си.

                                                             НЕ МУ Е  БИЛО  ЛЕСНО!?...