неделя, 14 май 2017 г.

Тео-дорос





                                         

ТЕО ДОРОС – БОЖИ ДАР ?


Защо ли във България Христос е Христо?
А Теодор, единствено, е само Тодор?
Дали, че името България е чисто?
Или народът му, че е добър и бодър?

Дали, че българинът толкова е скромен,
че Божието име се свени да каже
за свое? Или страх от Бог е тъй огромен,
та само дар от Божи дар остава,…даже…

4.04.2017 г. 12.59 ч.            Т.Билчев
Русе

Абсурдът най прекия път за окото на нещата




                             Образованието е това,което остава,след като забравим какво

                          сме учили в училище.

                                            Информацията не е знание.

                                                                                  Айнщайн
                   --------------------------------------------------------------------------------------

                              Бях свободомислещ,преди да узная да мисля.

                                                                                  Б.Шоу

                   ----------------------------------------------------------------------------------------

                             Има две нещастия на този свят: Първото е никога да не ти

                        се сбъдват мечтите,а Второто е да се сбъднат.

                                                                                              Б.Шоу
                          ------------------------------------------------------------------

                              Властта винаги привлича хората с нисък морал.

                                                                                              А.Айнщайн

                             ----------------------------------------------------------------------

                            Първият признак,че започваш да разбираш живота е жела-

                           нието да умреш.
                                                                                               Кафка

                      --------------------------------------------------------------------------
                      ................................................................................................................
         

събота, 6 май 2017 г.

Жената в душата





                                                 
809-240

ЖЕНА   В   ДУШАТА


Една жена в душата ми погледна.
Видя мечтата ми и ослепя.
Една жена. От всичките последни.
Дали жената тази беше Тя?

Че край мене минаха безброй жени.
И ослепяваха ме с красота.
Никоя мечтите мои не откри.
Тази само ми видя душата!...

24.04.2017 г. 8.13 ч.
Русе

петък, 5 май 2017 г.

Любовта е.....




                           Знам    любовта е: тревогата и облекчението да чуя гласа ти,

                    очакването и споменът ,ужасът да живея и занпред.

                    Любовта е,със своите митологии,с малките си безполезни магии.

                    Има една улица, по която не смея да мина.

                    Вече ме обкръжават Войските,ордите.

                    /Тази стая не съществува,: тя не я е  видяла/

                     Името на една жена ме издава.

                     Боли ме една жена в цялото тяло.

                                                            Х.Л. Борхес   

Глухарчета




                                                            
787-218

ЧУДО   ОТ   ГЛУХАРЧЕТА


Едно момиче снимаше глухарчета.
Със телефона. В градската градина.
Край него си играеха другарчета.
И куче, някакво, дори премина.

А по телефона, като на икона,
изгаряха глухарчета, пламтяха.
В църквицата близка, сякаш от Амвона,
очите на момичето блестяха.

И стана чудо. Глухарчета горяха
навсякъде във градската градина.
А всички хора се спряха, не вървяха…
И Господ само покрай тях премина…

4.04.2017 г. 10.31 ч.
Русе                         Т.Билчев



787-218









































































































































За поеата и думите





                                                                        
784-215

ЗА   ПОЕТА   И   ДУМИТЕ


До днес живях на думите със суетата.
Затуй говорех със дърветата, луната.
Но днес във мен се утаи тъгата
и пак, пречистен, слязох на земята.

Тук да започна нов живот поисках
от Боговете. Те ми се изкискаха.
И самичък аз поех отново риска
с думите да бъда, друго да не искам.

Ала дали ще мога в този друг живот
да бъда Божество и да остана скот?
И да съм винаги до моя скъп народ.
Макар и Бог, да вадя хляба си със пот...

3.04.2017 г. 18.33 ч.
Русе
                                    Т.Билчев

За земните неща




                                               
795-2


795-226

ЗА  ЗЕМНИТЕ  НЕЩА


Прекрасни, тук, са земните неща.
Но смисълът какъв е, щом и те умират?
Кога и най-неземна красота
не може злото, грозното, смъртта да спира?!

Когато се търкалят във калта,
на любовта цветята, чисти и омайни.
И ги целува всеки ден смъртта
по гордите, високите чела, сияйни.

Грозното и злото тържествуват.
И всеки ден изминат по-могъщи стават.
А доброто спря да съществува.
Духът на мрака днес земята завладява.

Но да се живее е прекрасно.
И, даже, въпреки това, въпреки така.
Че само, когато е опасно,
единствено гони се мрака…от…светлина…

7.04.2017 г. 8.31 ч.            Т.Билчев