Аван-туристки

1010 – 441

АВАНТЮРИСТКИ


Когато натрупат толкова сексуален стаж,
че вече не могат да свалят никой свестен мъж,
зрелите дами тръгват на тялото на масаж,
защото няма как да отидат дори на плаж.

9.01.2018 г. 11.13 ч.
Русе


РАЗОЧАРОВАНИЕ


Като го караха към болницата,
той си мислеше, че отива в Рая.
Като излизаше от лудницата
си каза, че там и тук е все тая.

10.01.2018 г. 8.13 ч.
Русе Тодор БИЛЧЕВ - Русе

На юг от рая

138

НА ЮГ КЪМ...АМЕРИКА


При този студ, при този мрак, при този спад
замръзна и Ниагарският водопад.
Не у нас. А в Америка всемогъща.
Мраз и студ я в зимна приказка превръща.

А днес при нас пустинно слънце ни пече.
Всичко се смее, грее, цъфти и расте.
Дали сме на юг ние сега отишли?
Американците, ли,...при нас са дошли?...

4.01.2018 г. 19.09 ч.
Русе


























139

СЪНЯТ НА СМЪРТТА


Изгоряха на живота ми кладите.
Само сива пепел днес в душата таи.
И макар сърце да тупти като младо,
златна есен от косите вече вали.

Като факла все още светят очите.
Ала чувства и страсти бавно угасват.
Застиваща пепел сивее в косите.
По светлини други душа се захласва.

Но във миг от мъглата бавно изплува
силует на жена, добра и красива.
И мисля си, сигурно, аз, че сънувам.
Но жената върви, към мене отива.

И ето ни двама в прегръдка голяма.
И аз я целувам, и тя ме целува.
Но в миг се събудих и...нея я няма...
Чак тогава разбрах – смъртта съм сънувал!...

5.01.2018 г. 3.53 ч.
РусеТ.Билчев

Емпирей

Е М П И Р Е Й

емпирей - най-високата част на небето, изпълнена с огън и светлина, където живеят боговете и светиите – по (според) представите на древните гърци и ранните християнски писатели


Дом на огъня и светлината.
И жилище на всички Богове.
Балсам на човека за душата,
която към безсмъртие зовеш.

В пламъци ти вечно ще изгаряш.
Огньове буйни в тебе ще горят.
И със мъдростта ще разговаряш,
когато хората те посетят.

А ти до Вечността ще доведеш
безумно страдащите им души.
И Богоносен поглед ще сведеш,
у тях, над лумналите светлини…

22.12.2017 г. 10.57 ч.
Русе Т.Билчев

Отшелникът

993 – 424

О Т Ш Е Л Н И К Ъ Т С В Е Т Е Ц


Вместо легло, върху земята спеше.
Завивка синьото небе му беше.
Със треви и клонки той се хранеше.
Както Бог създал Го бе живееше.

Че беше му Той само във сърцето.
Навсякъде Го виждаше, където
докоснеше се той във битието.
Най-скъпото, на Господ бе,...детето...

И макар да Му не бе единствен син,
Господ Го обичаше като един.
И за него само ставаше Той зрим.
А за всички други беше невидим...

Те със него дълго си говореха.
Без думи. Но със Слово. Не спореха.
И без да разберат накрая взеха,
че се завиха във небесна дреха...

19.12.2017 г. 5.33 ч.
Русе Т.Билчев

Поет си

989 – 420

П О Е Т С И !

На Христо Черняев


Един поет “Поет си!” ме нарече.
Старица мои стихове изрече.
Земляк писател каза ми писател.
Духовен, исках аз, да съм гадател.

Че само с Дух човекът да направи
щастливи може другите човеци.
С Него само те могат да забравят,
че хора са. И Бог, че стават…Вече!...

11.12.2017 г. 19.57 ч.
Русе



ДНЕС, 11.12.2017 Г., 15.45 Ч. В ТЕЛЕФОНЕН РАЗГОВОР ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЕТ ХРИСТО ЧЕРНЯЕВ МИ КАЗА: “ТИ, СЪБРАТЕ, СИ НЕ САМО ГОЛЯМ ПИСАТЕЛ, ПОЕТ ПО ДУША, НО И ЕДИН ИСТИНСКИ СТОЙНОСТЕН БЪЛГАРСКИ ПОЕТ. ТОВА РАЗБРАХ И ОТ ВСИЧКИТЕ ТИ 6 СТИХОСБИРКИ, КОИТО ТИ МИ ИЗПРАТИ И ЗА КОИТО ТИ БЛАГОДАРЯ. СПОЛАЙ И ПРОДЪЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА СМЕЛО НАПРЕД! ”
ЦЕНЯ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТЕЗИ НЕГОВИ СЛОВА И ЩЕ ГИ ПОМНЯ НАВЕКИ!
В ТАЗИ ВРЪЗКА НАПИСАХ И ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО С ДЪЛБОКА БЛАГОДАРНОСТ ПОСВЕЩАВАМ ПРИЯТЕЛЮ ПОЕТУ.

11.12.2017 г. 16. 03 ч.
Русе Т. Билчев
989 – 420

П О Е Т С И !


989 – 420

Летен полет

982 – 413

БЕЗУМНО ВЛЮБЕН ЛЕТЕН ПОЛЕТ


Дърветата съблякоха зелените си ризи
и безстрашно голи се опълчиха срещу студа.
Като любовник грешен, пак, се лятото изниза,
без от зима да ревнува, то да прави си труда.

И ти стоиш така, с наболи рани във душата,
очаквайки любовника си грешен да се яви.
А пагубно студът прониква ти във сетивата.
По любов от страстна болка кара те да закрещиш

Защо тъй бързо рано към студа ръце протегна?
И забрави на любовта за слънчевите ласки?
Дали любов такава, грешна, щото ти дотегна?
Или реши да смъкнеш мамещите грозни маски?

А дали и ти, като дърветата разголени,
на студ опълчена, жадуваш лятото горещо?
А или на любовта със нишките разклонени
решила си, че ще я счупиш зимата зловеща?

Вярно, сигурно е, дърветата цъфтят напролет.
А сочните им плодове през есента обират.
Но без безумно влюбения жарък летен полет
и дърветата от зимата не ще да се спасят.


30.11.2017 г. 15.35 ч.
Русе Т.Билчев

Прилепът

Прилепите са единствените бозайници,които могат да летят.

Предните им крайници,в течение на милиони години са се пре-

върнали в крила.За мен,това е най-тайнственото и мистериоз-

но животинче.Самото име "прилеп",означава прилепване или

привличане.В много места по земята/особено в Латинса Амери-

ка/,и до днес се смята,че прилепът е фантастично същество с

магическа сила.Прилепите по нашите земи тежат едва два-три

грама,но имат такава мощна навигация,че и най-модерната чо-

вешка локация не може да се сравнява с тяхната.Въпреки раз-

пространеното мнение,че те са слепи,това не е вярно.

Едно такова "малко дяволче" кацна върху мен докато спях.В

първия момент го помислих за мишка Уплаших се.Посегнах да

го хвана,за да го изхвърля,но то цвъртеше така пронизително

и уплашено,сякаш търсеше помощ,че аз го съжалих и прибрах

ръцете си под юргана.Приех го и то сякаш усетило чувствата

ми, спря да писука и полегна върху ми.Светнах лампата и се

загледах в него.И то ме гледаше с ококорени умни очички.Та-

ка се опознавахме цяла нощ.От време на време ставаше и из-

пърхваше с крилца.Те бяха на мястото на предните лапички

или ръчички.И аз видях,че не е мишка,а "летучия мъйш"-прос-

то прилепче.То ме затопли,вля в мен някакви живителни сили,

изпълни ме с енертия.А само преди няколко часа бях почти

решил да се самоубия.

И така нощ след нощ,аз го приемах все повече.Дори го зао-

бичах.Липсваше ми ако закъснееше или не идваше.Стигнах до

там,че не можех да си представя живота без него.Аз му го-

ворех а то изразяваше чувствата си с писукане или с крила.

Разбирахме се прекрасно,а след година то започна да говори на

моя език,а аз на неговия.А най-важното,то ме научи "да

виждам. Без майтап. И всичко,което до сега приемах за да-

деност,на доверие и навик,сега ми се струваше нелепо и не То.

Когато се изгубеше известно време и после се връщаше,то

ме питаше с някаква ирония в гласчето,сякаш ме пробваше:

"С мен ли си по-добре или без мен"?

"Не знам"-отвръщах му аз-и то заспиваше.

И дори,когато не идваше,аз чувсвах пърхащите му крилца,

лекотата му и това,че се държеше ненатрапливо.То беше

свободно и тази свобода се придаваше и на мен.Знаеще

цената на думата "свобода"..Междупрочем първите думи,

които изписука,когато проговори бяха: "Вода,тъма,нищо-

просто Свобода:Това съм Аз." И нищо не искам.Искам да

ме приемеш такова,каквото съм-Малко,полусляпо и твое."

Чудех се с какво се храни,защото в стаята ми нямаше

нищо за ядене.И като реших,че ще умре от глад,аз започ-

нах да му оставям трохички хляб и убити насекоми.

То не ги докосваше.Така си стояха всяка сутрин.

И тогава разбрах,че моето приятелче е нещо нема-

териално-моята душа.За пръв път "видях душата си".

Кръстих го "ФУ" и когато се обърнех по име към

него,то ми отвръщаше с тъжно цвърчене ,"Аз не съм

фу,нито Пиаф,аз съм всички.Смири своето его,не из-

бягаш ли от него,никога няма да бъдеш щастлив".

Приятно ми беше да разговарям нощем с него,че и

после в съня си.Аз го сънувах,а то сънувало мене

/така казваше/.

Веднъж моя котарак се бе промъкнал в стаята ми

без да го забележа и изял едното крилце на прилеп-

чето.От тоя миг любимия ми котарак се превърна в

в омразно същество,и го отавих без храна.Такова

зло ми беше причинил,че не можех да му простя.

А и той се превърна в зло и мразещо животинче.

Щом ме доближеше се опитваше да ме хапе и драще.

И така минаха много години,а всичко си оставаше

по старому: Малкото прилепче,с очудените ,умни

очички,котаракът и аз,който бях длъжен да ги

обргижвам, въпреки всичко.Ала с времето,прилепа

взе да ме навестява все по-малко и по- малко.

Разговаряхме си,но не както преди.То почна да

се отчуждава от мен и света наоколу.Все по-тъжно

ми се струваше.Остарях,а и то,може би?

Когато го попитах "Страх ли го е от смъртта"-

то ми отвърна "Не, не ме е страх.Аз съм безсмъртно.

Страх ме е за теб,че ще те изгубя.И какво ще пра-

вя тогава?Ние малките духчета можем само да се

превъплащаваме.А с теб ми беше хубаво,щото ме

обгрижваше и обичаше.И не ме предаде.А сега,кой

знае на какво ще попадна? Но ти не ме забравяй.

И на оня свят ще ти бъда вярно.В какво? Не знам

Но вярно."

С.М.Аврелиев