ТВОРЧЕСТВОТО  В  ТЪРСЕНЕ  НА  ЦЕЛОСТТА

                                                              За да намериш нещо трябва да загубиш всичко.      

   

                 Екхарт  твърди,че най-доброто,което може да направи човека е  да даде на

           Бога да говори и действа в теб.”Бог не желае от теб нищо повече, от това  ти да

          излезеш  от самия себе си и да позволиш на Бога да бъде в тебе Бог.Бог,това

          е същество,което може да бъде познато най-добре чрез „нищото”.Екхарт смята,

         че Бог е станал Бог само заради творението.

           Но как да се въплати освобождаващия завършек на живота в абсурда на край-

        ното? Да намериш смисъла на  вечното в живота на този свят? Това е проблем

       не само на изкуството,а в по-широк смисъл на творчеството,а то иманентно

      включва любовта. Любовта като земно измерение на вечността.На човека не е

      съдено да намери „ царството” без да е необходимо да се слее с Абсолюта.

      Това разбира се е трагедията на човека,който не е намерил творчеството в духа.

      Тук на земята то се въплащава в любовта.Друг е въпроса дали тя е само замес-

     тител или е решение на проблема в илюзията събираща крайното и безкрайното.

      Казват,че любовта е миг,а какво друго е и вечността? Миг без време.Миг,който

     Продължава,но никога не се осъществява. Една мисъл ме е терзаела цял живот-

     Образ и подобие ли е Царството божие /вечността/ на времето и ако да,то илю-

     зията Миг-Вечност се стопява веднага.Търсейки по-справедлив свят ние попа-

     даме в спиралата на времето безкрай.Представим ли си вечността с категориите

    на крайното ,то тутакси унищожаваме и двете и те се самоизтриват в себе си

   И в нашето съзнание.Обезсмисля се не само светът в който живеем,а и този в

    който бихме могли да попаднем и мечтаем да не прилича много,много на

    нашия.Има много начини да влезем във вечността: чрез мига и чрез края на

    на света.Но има и друг,компромисен начин да се сдобием с вечност на този

   свят.Чрез постигане на Мига.И тази Вечност остава навеки,именно защото

   е илюзорна,но наша-постижима.Проблема е как да не изпаднем/ в нашите

    представи/ от мига на вечността за да не се връщаме постоянно към „времето”.

     И тук основна роля /оставена ни от Бога/ е човешката свобода, творческия

    полет на човека,желанието му да претворява не само времето,а и вечността

    без да се страхува,за да влезе в Царството божие.Окончателната победа на

     Богочовека или на човеко-бога може да дойде тогава,когато светът се отрече

    от своята  разпнатост ,а и не се разделя на „Тукашно” и Трансцедентно царство,

    а стане ЕДНО .Времето винаги ми е тежало,като воденичен камък на шията.То

    ме е теглило към края, но не към края смърт,а към края Вечност.То беше моето

     перманентно обръщане,което по-късно се научих да помирявам: всички крайности

   -смърт,живот,вечност в трансцедирането на съзнанието.И това беше моето ис-

    тинско раждане в духа.Моето просветление и успокоение.Светът не ми се

   виждаше толкова ужасен,тъй като вече на половина се бях спасил.Това,обаче,

   не ми донесе истинското щастие,защото светът не бе спасен.Той си оставаше

   все така,множествен,недовършен и разпокъсан.Индивидуалното спасение не е

    никакво спасение,ако ти наистина искаш да се спасиш не само екзистенциално,

   а онтологически.Човек не може да се спаси в себе си,а в „Цялото”.Затова,винаги

   ми е било непонятно,как човек спасява самотата си в прегръдките на любовта,

   съзнавайки,че миг по късно ще бъде обсебен от несподеленост,изоставеност и

   омраза.Илюзията,заместител на Царството божие на този свят се оказва преда-

   тел.Пред лицето на живота и лицето на смъртта.Именно защото човек е сам

   и Богоизоставен.И сигурно така е трябвало за да стане Човека Бог.Индивидуалната

   цялост на човека не е умопостижима,нито е опит на „любовта” и „омразата”,тя

  е в постоянното търсене на онова,което „не е”, в стремежа към нещо „друго”,не

   това ,”което е”. Тъкмо за това е неправилно,а и несправедливо противопоставя-

   нето на земен и задгробен живот. Другия свят е не просто „друго битие”, а друго

   качество, без земни измерения.Затова ние сме едновременно изхвърлени в без-

   края, изоставени,но и просветлени в своето търсене на” Другото”,на Бога.Това

   са двата вектора,които ако не се срещнат в крайното и безкрайното,то ние

   никога не ще постигнем Целостта и сме осъдени да живеем в принизения и

   Паднал свят. Човекът,както всичко на този свят е крайно същество.Крайното,

  гибелта,изчезването живеят постоянно до него и в него.И това е едно от есха-

  тологичните доказателства за съществуването на Бога.Търсейки Бога човек

   намира себе си.Докосвайки се до себе си, той се докосва до „Цялото”.А това

   означава да се помириш със себе си и крайния свят,да го приемеш/макар и абсурдно/

    взрян   в” другото”.Нетленното. Това не е ли целостта?             

       Моят любим философ  Плотин е  най-яркият представител и апологет на един-

   ното.За него реалността е не само  несъществуваща,но и неистинна.Макар и приживе,

    винаги когато го чета, имам чувството,че той  пребивава във Вечността и се

  завръща на земята само да ни предупреди,че живеейки недобродетелно/по Сократ/ ще

 изгубим вечното.Многостта и атомизирането не са реални,но са факт- тук , в илюзор-

  ния  свят и нямат никакво отношение към истината и справедливостта,.  „Никой не

 знае  истината ,ако не е напълно умрял” Но щом има смърт има и ад.И вече не се

 съмнявам  адът е тук и най вече в нас,но не ни се показва  до край.Освен във въпла-

  щението на злото,което за разлика от доброто винаги еиндивидоално.Множесвеността

 е царството на Луцифера.Той не може да се  меси само в това което Бог ни е дал по

 право-свободата да творим.

Плотин казва: „Единното е съвършено просто. Единното не може да бъде такова

каквото е всичко,защото то тогава няма да е ЕДИННО:също така единното не

може да бъде дух,защото духът е всичко,също така не може да бъде и битие,за-

щото и битието е всичко..Единното е „НИЩО”.” И макар че след двадесет века,

    /макар да предполагам,че Плотин е бил много по близо до Бога/ аз твърдя,че

   Единното е ВСИЧКО, поради една проста причина.Това е ,че единното,не само

  не може,а то и само то единствено е дух,а и защото духът е всичко,а е и битие,но

   не защото битието е „НИЩО” Да ме прости моя брат по дух от висините на

   Царството  небесно. Всъщност ние не сме в противоречие,а в ненавременно/аз

     съм още на  земята/ тълкуване на ЕДИННОТО.Тъй като божеството е мистика

 изчистена от света и от всяко битие.Ала присъстващо  постоянно в НЕ… и битието.

      Животът  е само частица от мистерията на духа.Истинското докосване до

   Единното не е в излизането от себе си,а дълбоко навлизане защото там в дъл-

  бините човешки се крие Бога и тайнството.Което винаги обладаваме,но което

  постоянно ни се изплъзва.

В тази държава всичко значимо се маргинализира

                    Функциите на управниците в държавата  БълГерия не е никаква друга

             освен да ограбват и унижават собствения си народ/ сякаш им принадлежи/

             по болярски.По- жесток феодализъм не е имало никога.

               България е на автопилот.Герберите надминаха  комунистите и изживявай-

            ки се като вечни, оставиха всичко на самотек/ тоест в ръцете на мафията/.

            А каква друга цел е имал,според вас,бат ви Ботко.Примера от последните

            дни с протестите на полицаите е недвосмислен. Хем агнето цяло ,хем вълкът сит.

           Защото,полицаите уж стачкуват,а в същото време дерибействат  и малтрети-

          рат нормалните граждани. Да не говорим за интелигентните хора,които хеп-

          тен са им трън в очите.Един вид: "и вие ще станете като нас,иначе...тежко ви!"

          Ненавиждат всичко,което е извън СИСТЕМАТА,макар че про форма се опъл-

          ват срешу нея.Както в онази песен "Всичко е само игра,всичко е само театър".

           Ако някой се надигне срещу "системата",а тя е царството на простака,наглеца

       и подлеца,то той тутакси бива обруган,изритан и маргинализиран.Но и това

       не им е достатъчно,той не може да бъде оставен на мира.Започва гонение,

       преследване и заплахи,докато не бъде смазан или унищожен физически.Позна-

      ти са ви тези похвати от миналото-нали.Сега се завръщат със страшна сила

      защото страхът е по-голям.Пропастта между патриции/простаци/ и плебеи/роби/

     става все по-голяма.И нека не се забравя,че ако някога живяхме в най-прекрасния

    от всички прекрасни светове,то днес живеем  в най-забавния от всички забавни

   светове.Забавен е за деца,за възрастни и старци. Дядо Торбалан вади зайчета

   от ръкавите си и децата му се радват,бат Боко играе мачлета,когато държавата се

   тресе и простаците му ръкопляскат,а на старците пуснал по някой лев за Коледа,

   изваждайки ги от вътрешния си джоб,а старците реват и псуват от кеф.Е каква по-

   щастлива държава от това? Пък е и забавно!  Който се оплаква значи му е крив

  света,не неговото "СЛЪНЦЕ"...

                          Умряха другарите...да живеят гербарите!!!...

УБИЙЦИТЕ СА СТРАХЛИВЦИ

                       Веднъж допрял се,докоснал се,вкаран в греха след това си нищо,нищо,

             "Нищото"!

                Страхът няма пол ,както няма избор.Изборът е даден по Божие повеление-

             човеку. Така както когато чашката на гъбата се разтвори,тя губи своя специфичен вкус,

            така е и с жената. "Отвори ли" се веднъж,тя изгубва своя цвят,аромат и...свят...

            Изгубва мечтите си и в края на краищата себе си...Змам,че звучи твърде крайно,

            мюсюлманско,не цивилизовано,но това е истината.Защо казвам всичко това ли?

            Защото ме ужасява факта,че тази която дава живот,все по често участна наравно с

            мъжа в неговото отнемане.Кое  и дава тази сила-фанатизма или отчаянието?

           Жената е жена,когато мечтае за своя "земен Аллах",а мъжът е мъж когато я "поко-

           ри" и каже "Аз съм Аллах".Нещата,обаче,вече не стоят така.Жената дори там

          става фактор.Сякаш  живота  и неговото отнемане си го присвоява по право.

          .За нея светът е олекнал /в своята жестока  несправедливост/ и тя е  готова

         да се самоубива и да праща децата си на смърт.Ала "олекнал" означава ли без-

         смислен и празен ? Та нали навсякъде е все същото. Всъщност,в един момент,

         всичко в този свят става толкова невзрачно и незаслужаващо,че да избереш

         смъртта е изход.Но не от тъпия живот,а от своето неосъществено битие.Съм-

        нявам се,че терористите в Париж/особено жените с тях/ са възприемали така

        света когато са стреляли.Още по малко Аллах така им е диктувал.Те не са пси-

       хари,не са и убийци по призвание, а по ПОЧИТ. Според тях /не знам точно

       дали и според тяхната религия/ за да станеш убиец означава да се отречеш от

      света и от себе си,за да отидеш при Аллах.Но аз съм уверен,че миг преди да се

     самовзривят никой не е вярвал в своето безсмъртие и е изживял ужасен страх,

     но не е имал възможност да се върне.Да станеш масов убиец на млади хора и

    деца ознава да си изверг.Те са го разбирали малко преди да умрат.И сигурно

    за част от секундата/докато телата им са се разхвърчавали/ са се разкаяли.И

   какво от това,какво от това ако утре пак се повтори/а то ще продължи/ докато

   има жени,който да раждат и фанатици които дапревръщат тези същите жени и

   децата им в убийци .Нима всеки трябва да намери в себе си Бога малко преди да умре?

           

ЧОВЕК ИМА НУЖДА ОТ СТРАДАНИЕ И СВОБОДА

                             Защото човекът е само тогава човек,когато е образ

                           и подобие божие, когато е Бог. И още ,защото Битието

                           по своята същност е трагедия.От нея може да ни спаси

                           СВОБОДАТА. Не в смисъла на "смърт безкрай",а в осъз-

                           наването на "живота безкрай"-и че живот,смърт,вечност

                          са едно.И живеят в ЕДИННОТО.


     

ЧОВЕКЪТ Е МЕТАФИЗИЧНО ЖИВОТНО

                                   /Или из" Мистичното Тяло"-експеримента на БОГА.


                      Животът е изгубено време в безвремието на вечността-тъй ми рече един приятел

                 и пропадна някъде в сънищата ми.А те винаги са по-истински от "изгубеното време".

                 Стара истина е,че творчеството е продължение на сътворението.Но и свършек.

                 .Защото да твориш означава да преобразяваш света ,.Нов

                 смисъл и "Нова земя" .Което означава,че никой няма,да те последва и

                   разбере.А и да се опита  ще загине с теб,в "Новото небе"

                         .И все пак не знам дали БОГ е дал право на човека да твори,тъй като по

                  своя характер всяко дело човешко е обагрено с трагизъм и обвеено със смърт?

          От друга страна има ли нещо по-разумно от решението на Бога да сме временни и

                  смъртни.Кой ще издържи във "ВРЕМЕТО" повече от миг и къде отива

                  надеждата за "ВЕЧЕН ЖИВОТ"?-различен.

             

                    Както е  при Ницше- творчеството означава "НОВА ЗЕМЯ", "НОВО НЕБЕ" и в

               края на краищата преобръщане на Света.А колцина са които могат да го поне-

               сат. В този "паднал" свят,,творчеството,се подчинява на необходимостта,

                на времето,докато "Нормалните"...не го превърнат в социална

              поръчка и го принизят до собствените си представи.Дори да създадеш  гениално

             произведение, то в един момент се превръща в символичен феномен, който трябва да

             свидетества за времето в което живееш.

                  Творческият полет се превръща в продукт.Творческият акт е смърт  за навика

            Нашето съзнание винаги ни лъже.Искам да кажя ограничено е,и то най -често приема

              символите за реалност.А може би е истинското ни спасение. Откъдето започва

              творчеството. Има ли нещо общо между живот и творчество.Освен ихидната ус-

              мивка на бай ГанЮ,който няма друга задача освен да се присмива на света. Да не

            би случайно нещо да се промени.

САМОТЕН СЪМ ЗАЩОТО СЪМ ВЕЧЕН

                              Това са едни от последните думи на У.Блейк.

                       Живеейки във времето ние изпитваме само несъщесвени чувства

                       и погнуса,че сме тук и сега,вклещени в прангите на безсмислието.

                      В един момент разбираш,че този свят е лишен от минало,настояще и

                      бъдаще.И сънищата ти остават безцветни и безпаметни.И си казваш

                      това е края. Ала миг подир това/след хиляда години/ си казваш,че

                      живота има много краища...Сянката на БИТИЕТО ГОРЕ,а после и

                      самотата на обречения на безнадеждност....Която в края на краищата е

                      по силна от надеждата/която е само дума от ТОЗИ  СВЯТ/.

                         И защо ли всичко става така неочаквано и ненавреме,преди да

                      осъзнаеш,че само АДАМ се е родил на този свят.И ,че всичко след

                       него е само тавтология,статистика и повторно раждане.Умножаване

                       на "изпуснатото време",на калкулация на рода,за сметка на вечност-

                       та.

                          Защото кой друг човек,освен Адам е съзерцавал необятния залез?

.                     И кой може да се преклони пред красотата му?

                         Само един човек е коленичил и копнеел да се слее /върне/ при БОГА.

                         Само един човек е бил способен да обича,преди да бъде предаден-и

                         това сме всички ние.

                        И само един човек е изпитал страх да е "ЖИВЯН".


                         И само той се е родил на този свят....за да го свърши...

                        Само един човек е сънувал,че е живян,преди да е живял.


                               Това е ТОЙ-ВСИЧКИ и НИКОЙ.Първия и последния АДАМ.

                           Другите сме приели само тялото му,но не и душата му.До нея

                           ще се домогваме докато свят светува...АМИН.

В БълГерия е пълно с предатели

                    А те са по-опасни от джихадистите.Те не режат глави и не колят.

             Но само в прекия смисъл на думата.Те убиват бавно и мъчително.Докато

             не те напъхат в СИСТЕМАТА и не станеш част от тях или отложат мъчи-

             телната агония да ти дават смърт по лъжичка,за това,че ти дават живот

            на заем.

                 Нормалните хора са "унижени и оскърбени",изблъскани в ъгъла и жи-

            вот за тях в тази държава няма.Ала простака-политикон е приспособим

            и винаги е на върха независимо от системата.Това ми напомниха послед-

           ните избори и хамелионщината на тия които избират,защото най-много ги

           мразят. А също съм  убеден,че тези политически въжеиграчи дълбоко в душата

           си мразят този ,който ги избира.Та нали и те са произлезли от ТАМ ,а ако

           се върнат "там" ?.Човека мрази това от коего е произлязал.Атавистично го мрази

           понякога без да подозира  дори. Независимо комсомолец или гербаджия,

          той е винаги с тях,със силните на деня,с чорбаджиите. Вестдесъщ и само-

           възпрозвеждащ се.

               До вчера  Европа беше нашата мечта/ нашата недостижима мечта/, а днес

           започнахме да я плюем.Това е нашата Балканска душица. И я плюем за то-

          ва,че е толерантна,а ние не можем да я разберем.Да си добродетелен не оз-

          начава непременно да си виновен/ по Балканските стандарти/.Да си виновен

          за това,че те атакуват убийците псевдо- ислямисти,а ти не им отговаряш по

         същия начин не означава,че си слаб.Напротив.Но "самородните" ни "велико-

          мислители" твърдят ,че е точно обратното.Че либералното общество си оти-

         вало,загнивало и без ценности.Такива като психиатъра Н. Михайлов /объркващ

         се в в собсвените си мисли/  ,като П. Волгин/до вчера ултра либерал,днес

         върл Путинист/ се развяват по радиа и телевизии и словоблудстват по адрес

         на нормалните/доказано/ държави само и само  да угодят на тОварищ Пу

         тин и путивщената,защото дълбоко в себе си те винаги са били комунисти/тлеещи,

         атавистични комунисти в душичките/,които само са чакали да дойде тяхното

         време.Още не е дошло,но ви се ще! Те не притежават елементарната/хайде

         да  се направя на доктор Михайлов/екзистенциална/ свобода в себе си,

         а тръгнали да учат на справедливост страни като Франция,Германия,Ан-

         глия пък и щатите.До вчера Съветски мекерета тръгнали да дават акъл на

        свободните хора от свободния свят.Нас можете да залъгвате/ щото вече

        няма разлика между лъжа и истина ,но не се опитвайте да менторствате

        на хора,общества и държави,които са се доказали във времето.


                                         И  БОГ да пази децата ни от такива лъжепророци-педо-

                                       предатели ,които са готови на всичко в името на парата.

 -