ИЗТИЧАЩОТО ВРЕМЕ

                      Под моста Мирабо тече Сена

                      и Мез ами/моя живот/,

                       Също като реката Види- ма,

                      която тече през моя двор

                      и времето изтича през нея

                      а аз я обожавам защото си мисля,

                      че тя е моята вечност. И ще продължи да тече

                      и след моята смърт.И след моето

                     "СБОГОМ"-прости ми,че не се

                      сбогувах докрай с теб

                       Ти си най-хубавото нещо с което ме

                       дари живота-изтичащото време

                       И най мъдрото разстояние между мен

                      и вечността-изтичащото време на водата.

                          Тъжно е да живееш  сред водата,,

                        когато тя е твойта същност,а в нея плуват

                       само жаби,змии и гадини,когато си сам

                       когато реката превърне се в блато.И тогава

                       дори не можеш да се удавиш като хората.

                       Гадовете ще те изядат преди да си глътнал

                       порцията вода за удавяне.

                         Та тя е пресъхнала....Твоята река..Под

                        моста Мирабо,което е същото с водата

                        която изтича през теб-Види -ма и която

                        никога няма да видиш,както не си виждал

                         и Сена,но те са по истински от Жак Превер

                         и от мен.Защото те са нашите мечти.

                              Всеки има право да се унищожи,

                         но не и мечтите,сенките на дедите ни.

                           Ако мислим,че те не са мечтали,значи

                        просто сме изгубени.Все едно да се откажем

                        от себе си и бъдащето на нашите деца.

                         А изтичащото време ни боли,защото

                         вечност нямаме в душите си-мечти.

                         Да мечтаеш означава да си жив,а не

                         просто живеещ-живял.

                         Под моста Мирабо тече Сена и моя

                         живот.Макар никога да не я видя,

                       да не я докосна ,да не се изкъпя в,нея,като в

                       моя живот,койте не улових,но познах.

                       Той е!.. и никога не бих го разменил за друг

                        Под  моста Мирабо и моя двор тече....

                                      ВРЕМЕ....                         

Крайречна

КРАЙРЕЧНИТЕ   ПОЕТИ   НА   БЕЗКРАЯ

Гласовете ви крайречни, звънки чувам,

приятели, поети горди на Русчук.

Вятърът платната корабни надува.

А вий, за кой ли път, отплавате оттук.

И стихове летят с вас из Вселената.

Навред в Безкрая всички знаят за Русчук.

Просторите необятни са сцената

за стиховете, дето сътворихте тук.

А когато вий затворите крилете

и долетите пак на грешната земя,

в Русчук елате. И цвете откъснете.

От него стих ще литне пак към Вечността!...

27.04.2016 г. 14.47 ч.

Русе

ЗА ДУХА...

                 Духът по принцип е страдащ.Щастието не е присъщо на духа,то е присъщо на

    бездуховността.Колкото по-свободен е духът,толкова по-голямо е неговото страдание,

   откъдето се ражда вътрешната драма и трагизмът.Това също трябва да се приеме апри-

  ори,тъй като никой не би могъл да обясни на щастливия,че той е заблуден,че той трябва

  да страда,когато животното ликува,защото страданието е ликуването на духа.


                                          Публикувам тези мисли на  Роман  Томов,макар да не съм до-

    край съгласен с тях, но в тях има  дълбочина и откровено страдание-искре-

   ност.                                                                                   

Сънят е тайнството на спасението

                                                                              Из поредица "ТАЙНСТВА"

               Сънят е най-ценния дар даден на човека.Чрез него не само си почива,но се и

         прочиства от токсичната реалност.Друг е въпроса що е реалност-будуването или съня?

         И още,не е ли сънят избавление и "малка смърт"?Не е ли докосване до Бога? Той е

         благодат и здраве,но за съжаление все по-малко са тия,дето го умеят,дето им е да-

         дено СВИШЕ за да го притежават,за да се спасяват.Не говоря за съня на свинята/ма-

        кар,че знам ли какво сънува и тя/,за съня на хората без съвест и никога за нищо не

        изпитващи вина,и спят цял живот.А за тези,които,спейки сънуват света.Този в който

        живеят или този който мечтаят.Ние забравихме да сънуваме,за това сме болни,много

        болни.Така мисля аз,ала нека видим какво мислят много видни умове от древноста

        до днес:

           В Светото писание Бог казва:" И ето,след това ще излея от моя Дух върху всяка плът

      и ще пророкуват  синовете и дъщерите ви: старците ще сънуват сънища и момците ви

      ще виждат видения".Бог се явява на сън и говори с пророците Моисей и Йосиф,които

      правилно тълкуват неговите послания.

         " В   Древна Гърция съществувал обичай да се приспива в храма и на много места е имало

      светилища за лекуване по време на сън.Хората вярвали,че сънят е чудодейно средство

      за изцение на всички видове болести.Смятало се,че той е не само въображаемо виде-

     ние,а една по-висша действителност,при която можеш да влезеш в пряко съприкосно-

     вение с боговете.Дори просветения Гален твърдял,че бил излекуван от тежко заболява-

    не чрез сън и вследствие на това станал лекар.Той твърдо вярвал в Божествения произ-

    ход на сънищата и предприемал въз основа на тях операции".

      " Често болни,изоставени от лекарите като безнадежни случаи се постъпало по следния

   начин:Чрез постоянни молитви,измивания и пости,болните лягали в отделно спално

   помещение.За да се създаде мистично настроение,в него царял полумрак,чували се

   тайнствени гласове.Когато те заспивали ,сънували,че им се явява Богът,който извър-

  швал изцелението,докосвайки болното място. "И вследствие на това болният ставал

  здрав." Това е карало хората да вярват в нещо нематериално,Душа или Дух. Дух значи

  безсмъртие.Така фантастичния аспект на съня е бил в основата на тази вяра-в Душата

  и Духа,която се среща в разнообразни превъплащения при зараждането на всички

  цивилизации и религии и представлява метафизичното схващане за съня."

      Днес вече сме се отдалечили много от мистичната същност на съня,от неговото

   тайнство Но рано или късно идва часът за спасението на душите ни.И тогава се

  сещаме,че трябва да следваме пътищата на нашите сънища.Ако не е късно.Защото

  светът е несъвършен,дори несправедлив,но ние към него такива ли сме?И кой ще

  ни помогне,ако не малките смърти-сън,които почти никога не грешат в спомени-

 те за бъдещето изграждащо нашите съдби.


                                          Използвана литература:

                                                        Стария завет,Гален,Цицерон,М .Бакалова

МУЗА

М   У   З   А

Със Музата аз днеска среща имах.

Година цяла тя при мен стоя.

Но днес я срещнах. И се разминахме.

Дали при мен била е нявга тя?

Дали във нощите омайно тихи

или във слънчеви, сияйни дни,

когато шепнеше ми стих след стиха

бе по-добра и по-красива тя

от днес, когато вече си отива

и ме дарява с горест и сълзи?

Не! Музата е винаги такава,

каквато я направиш само ти

                         Т. Билчев

С М Я Х   Н А   Г АР В А Н

На прозореца ми гарван мокър

кацнал беше във дъждовен ден.

Здраво в човката бе стиснал кокал,

сякаш го поднасяше на мен.

Гарван с кокал – е ли е възможно?!

Би се чудил даже философ.

А и тази птица тъй нищожна,

що на мен поднася го суров?

Но щом се вгледах аз във кокала,

трудната загадка разгадах.

Че оглозган беше този кокал.

Смееше се гарванът!…Видях!...

                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе

Р Е К Л А М А

SMS цъкни за дядо!

SMS цъкни за баба!

Що е туй, не знае дядо.

Вече не познава баба.

И SMS какъв сега

ще трябва аз да избера,

живи да са дядо, баба?
Кой ли SMS се пада?...

                       Т.Билчев