Спомням си с тъжна ирония една работническа демонстрация,
проведена с кой знае каква искреност/ винаги ми е било трудно да
допусна искреност в колективните дела,след като индивидът насаме
със себе си е единственото чувстващо същество/.Беше нестройна,
компактна група от въодушевени глупци,която мина,крещейки разни
неща,пред безразличието ми на чужд човек.Веднага взе да ми се гади.
Истинските страдалци не се събират в тълпа,не образуват съвкупност.
Страдалецът страда сам.
Ф.Песоа