Ние сме смърт.Това,което смятаме за живот,е сънят на реалния живот,
смъртта на истинската ни същност. Умрелите се раждат,не умират.За нас световете
са разменени.Когато мислим,че живеем сме мъртви:Ще заживеем,когато умрем.
Връзката между сън и живот е същата както между това,което наричаме живот
и онова,което наричаме смърт.Ние спим и този живот е сън,не в преносен или
поетичен смисъл,а в истинския смисъл.
Ф.ПЕСОА
----------------------------------------------------------
Често,ако не винаги ние се заблуждаваме ,че смъртта е идея,че не ще ни спо-
лети,че ние сме другото аз на смъртта.Докато тя ни връхлети и останем насаме
с нея.И гогава осъзнаваме,че тя е нашето по-истинско АЗ.Но вече е късно.Винаги
е късно за този кратък живот.И е илюзия,че ни подарява надежда и любов.В това
могат да се се заблуждават само невежите скелети на плътта.НЕ от глупост,а от от-
чаяние Любовта е инфантилност,за тия,които са се вкопчили в живота и нямат изход.
Единсвения изход е смърттаТя пречиства душите и отново ни подготвя за
за поредната илюзия.
С.М Аврелиев
--------------------------------------------------------------------------------
Всичко,което смятаме за възвишено в нашите дейности,всичко това е част от
смъртта,всичко това е смърт.Какво е идеалът,ако не признаем,че животът не струва.
Ако си струваше,човек щеше да е вечен.На този свят просто всичко омръзва,гние
и се превръща в пустотота.Бог е измислил смъртта,за да се възпрозвеждаме в
друго качество,забравило земното.Ако имаше друго качество,макар отново със
страдание и смърт,никога не бих си позволил да пиша по този начин.
А то по моему е изкуството,когато се цени.
С.М.Аврелиев
-----------------------------------------------------------------------------
Какво е изкуството,ако не отрицание на живота? Една статуя е мъртво тяло
изсечено, от нетленна материя,за да запечата смъртта.Самото удовол-
ствие,което тъй прилича на потапяне в живота,по-скоро е потапяне в самите
нас,разрушаване на връзките ни с живота,раздвижена сянка на смъртта.
Ф. Песоа
Самото живеене е умиране,защото всеки изживян ден,е един ден по-мал-
ко в живота ни.
Населяваме сънища,ние сме бродещи сенки сред невъзможни лесове,в кои-
то дървесата са къщи,нрави,идеи,идеали и философии.
И ако някога срещнем Бога и намерим покой,ще забравим и смъртта и
живота,защото те ще бъдат само понятия.Понятия без спомен и вина.Брод
през,който се минава,а реката го заличава и измива.За милиони години,
а може би не/ а за цяла вечност/.Това ли е живота на човека,а и на Бого-
вете? Стъпки в НИЩОТО?
Ф.Песоа и С.М. Аврелиев