Времето е субстанцията, от която съм направен.Времето е
река,която ме грабва,но реката съм аз,то е тигър,който ме
разкъсва,но аз съм тигърът:,то е огън,който ме изгаря,но
аз съм огънят.
Х.Л.Борхес
Към предварително съществуващото бъдеще тече абсолют-
ната река на космическото време или смъртните реки на
нашите животи.
Бредли
Ако времето е умствен процес как могат да го споделят хиляди
човеци или дори двама различни индивиди?
.
Времето,не ката астрономическо,а човешко понятие .Макар,че
какво друго понятие е АСТРОНОМИСКОТО време освен човешко. Но тук
говорим по-скоро за метафизическото понятие "ВРЕМЕ",апотеоз на човешкото
понятие.Дали съществува ТО,или е нашата илюзия за последователност? При
растенията и животните времето липсва изцяло/дали е истина?/,тъй като е
прието,че те живеят в чистата сегашност или вечност и вън от времето.Мисля,
че не.Те са вътре във времето,а ние сме отвън.И го наблюдаваме и отчитаме,
докато котката,кучето и кравата никога няма да те попитат колко е часът.Те го
носят в себе си. За тях една секунда е хилядолетие,а един миг-вечност Разликата
между тях и нас е,че ние имаме понятия като "време","пространство","вечност",а
тях това не ги интересува или са го преживяли отдавна..И тук възниква въпроса,
дали ние хората сме лишени на този свят от Вечност,а "дарени" с време?.Дали
това не е наказение Божие,или кой знае чие,за това ,че можем да броим,да
накъсваме пространството,превръщайки го във време или защото домогвайки
се до непознатато/непозволеното/,ние не само му даваме имена/което е атрибут
на времето/,а с това сме се превърнали в греховните същества на този свят.
Съзнанието,няма съмнение,е част от Бога,но то принадлежи ли ни или е само
медиум между НЕГО и светът на тленното? И дали ТО не е част от едно огромно,
ВСЕЛЕНСКО СЪЗНАНИЕ?,което ни подава познанието на порции-едно по едно-
което ще рече ВРЕМЕ.
И последно,дали То времето ни убива/телесно и ментално/ или ние убиваме
него,внушили си,че го притежаваме.А нима може да се притежава нещо,
което не е наше и е извън нашия свят.?
Не,ние не притежаваме нищо,освен собственото си страдание-въплатено във
време.
С.М.Аврелиев