петък, 14 септември 2018 г.

Звездите



СВЕТЛАТА СМЪРТ НА ЗВЕЗДИТЕ


И този жарък ден безмилостно изтече.
Зад хълма слънчевата грива скри се вече.
По него светлина негаснеща се стече.
В риза усмирителна мракът я облече.

Но във нощта искра една диреше деня.
Чак догде угасна и…превърна се в звезда.
А звездите – пратеници на деня в нощта,
го донесоха,…без жива да е ни една!...

                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе




























НА ХЛЯБА ПЕСЕНТА


Като зърна пшеничени във житен клас
нарастват, умножават се годините.
Ала не секва, вечен, бодрият ѝ глас
на песента ми, в дните ми отминати.

Но дори, когато зрънцето последно
в благодатно, знойно лято аз пожъна,
звуците ѝ нека да не са последни –
жътвари щедро нека подир мене жънат.

Да се умножават пак зрънцата златни.
Да натежат узрели житни класове.
На хляб и песен вечно благодатни
годините да станат…с детски гласове…

                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























НА ВИНОТО И ХЛЯБА ВЕЧНОСТТА


Със хляб и вино Бог се поменува.
Със хляб и вино човек съществува.
Че хлябът е на Бога тялото.
А кръвта Му алена е виното.

Тъй златен клас се до земя превива,
когато хляб от него се добива.
Слънчеви лъчи от гроздето искрят,
във руйно вино преди да потекат.

От виното до хляба си насъщен
във Бог се, всеки ден, човек превръща.
И така ще е до края на света.
С хляб и вино стигаме до Вечността!...

                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























МЪКАТА СТРАДАНИЕ


В този свят всеки мъка си има.
Някоя черна, друга незрима.
Адрес мъката няма, родина.
Еднаква е тук. И във чужбина.

Но само в човек тя съществува.
Ни се продава, ни се купува.
Няма цена. И…нищо не струва…
Не разболява се…и…лекува…

Име си няма. Ни майка, баща.
Казват ѝ, някои, само тъга.
А болка, пък други, я назовават.
Страдание,…да,,…е всичко това…


                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДЪНЕРЪТ НА СВОБОДАТА


Дънер, паднал сред гората,
сам лежи там…от векове…
Няма никой на земята
от него по-щастлив да е.

Че, макар и на земята,
с корени не е във нея.
Негова е свободата,
с векове коя живее.

Независим, тъй, свободен,
така щастлив е затова,
никому, че, неизгоден,
това, да бъде жив, избра.

И бури веят, дъжд вали,
хали зимни го смразяват,
но дънерът все жив стои –
с него се съобразяват.

И тъй ще бъде векове.
Който свобода избира,
Бог вечен ще Го назове!
От земята…до…Всемира!...



                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе












ОТ ХИПОКРАТ ДО ЛЕКАРЯ – СЪБРАТ


Да не бъда бедан, само,
е казал първо Хипократ.
И тъй клетвата си тамо
продължил този наш събрат.

Беден да не съм, а богат
Но не с пари богат, с душа.
Великият  този наш брат
е мислил, навярно, това.

Не с пари лекар лекува.
А трябват му Дух и душа.
Да си Хипократ си струва.
А не лекар…като…сега…


                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе























ДРАМА СРЕД РЕКАТА


Само дърво насред реката.
Изсъхнало. И във средата.
Така решила е съдбата –
да изсъхне то във водата.

И друго като него няма.
Цъфтят те сред вода голяма.
А туй дърво света измамен
днес впечатли със свойта драма…


                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе




























РУЧЕИ НА ВЕЧНОСТТА

Бистър ручей сред гората
пръски ръси в планината.
И достига равнината,
где се влива във реката.

И много ручеи така
своята бистра свобода
удавят в мътната река…
За да стигнат…до Вечността!...

Тъй и хората, когато
създават свои синове,
жертват свобода богата,
за да стигнат нови светове…
                                                            Тодор БИЛЧЕВ - Русе


























К   Р   Ъ   С   Т   Ъ   Т


Кръст огромен на височината
молитвено  разперил е ръце.
И измолва Той за равнината
любов и най-обилни плодове.

Той отскоро тука е поставен,
но сякаш там стои от векове.
Спомня ни за Бога, незабравен
от Неговите земни синове.



                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе



























ЛЮБОВТА…ОНАЗИ…


Във влака момък и момиче
страстно нежно се целуваха.
Те на ангели приличаха,
сякаш тук не съществуваха.

От далечни светове дошли
бяха тука, сякаш, те сега.
Нищо друго в техните очи –
те самите бяха…Любовта!...

Единствената!...Да!...Онази!...
Що не умира…И е вечна!...
От зло, която ни опази.
И стори злобата далечна!...


                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе























НА ЖИВОТА ВЛАКОВЕТЕ НИ ИЗПУСНАТИ


Едно момченце махаше на влака,
минаващ покрай неговата гара.
А влакът с колелетата изтрака
и да заплаче само го накара.

Но не за влака малкият ревеше.
Плачеше момчето малко за това,
животът да го вземе, че не щеше,
малък вечно, че остава на света…

А влакът не се трогна, само свирна.
И надеждата момчешка отлетя.
Момченцето в гората близка свърна,
не видя – следващ влак за него спря!...


                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе
























ЧАКАЩИТЕ ДА УМРАТ


Ний всички сме родени. Значи, ще умрем.
С нетърпение очакваме го този ден.
И най-различно, всеки, я чака, тук, смъртта.
И мисли само той, че ще го отмине тя.

Така, очакващи смъртта да ни отмине,
на някои животът целия премина.
Ала всички чакат, но избира си смъртта –
да останат в Ада ли…или…във Вечността…


                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе

































Ж.П. ГАРИТЕ РАЗБИТИ


Като избодени очи
зеят българските гари.
Но кой вандал ги див разби?
Хубостта им кой попари?

Че бяха гари образец.
На България гордостта.
На успехите ни венец.
И за очите радостта.

Ала днес стоят разбити.
Скръбта народна стене с тях.
За добро надежди скрити
в руините аз не видях.

В гробища влакът вървеше.
На гари със слепи очи
щеше сега той да спреше.
На гробища, сред мъртъвци.

Това са гарите ни днес.
Без надежди и без очи.
А за какъв ли интерес
и това се унищожи?...

                                                                                         Тодор БИЛЧЕВ - Русе















ЛУННОТО   МОМИЧЕ


Момиченце малко към мене погледна.
В градината детска то беше последно
от всички деца. При мене само то седна.
“Злобата – ме попита – не ли е вредна?”

Вредна е, – казах му аз – но е потребна,
жизнено важна за душичката дребна.
А с шепичка мога ли аз да си гребна
любов, дето казват, била е неземна?

Повдигнах детето, високо го хвърлих.
И чак като падна горещо прегърнах.
Върви, хубавице, отгдето аз тръгнах.
Без любов ти не идвай, гдето се върнах.

И тръгна детето. Стъпваше леко.
А мълнии святкаха нейде далеко.
И беше небето червено и…меко.
А над нас…Любов заваля…Като мле/ко…

Усмихна се Господ и метна Отгоре.
С душите ни нежни не иска да спори.
Небето за двама ни бързо отвори.
Не сте вий за долу. Елате тук, Горе!...

Това ни прошепна. И после изчезна.
И тъй ни остави сред земната бездна…
Но в една хубава, приказна нощ, звездна,…
от Луната, видях,…девойче…излезна!...

11.09.2018 г. 17.11 ч.
Русе – бай Илия