Иван Иванчев беше ироничен човек.И въпреки това се издигна
в службата до секретар на ИПЖПС.Дали благодарение на своя
сарказъм или защото другите го имаха за интелигентен щото не го
разбираха,но той просто преуспяваше.А се присмиваше на всичко
и всички,но не ги кореше.Сякаш всичко е в реда на нещата,само
дето трябва да му сложиш едни кавички.
Дали беше примиренчество или така разбираше живота не се знае.
И в един момент осъзна ,че той не разбира думите на
на другите,а и те не го разбират..
За него светът беше метафора с отворен край.,А за другите
действителност неподлежаща на обсъждане.Бе станал ироник
не от омраза към света,а от търсене на себеподобни..Дори не
беше самотник,напротив търсеше сродни души.А те изстъняваха
все повече.Всичко около него се променяше ,времето течеше
на подскоси/тогава когато го усещаше осезаемо/,ала хората си
оставаха същите.
Мразеше политиката,политиците и особено тия,които я анализират.
Те не знаеха цената на думите и техните предмети.В тях не присъстваше
Бог,а някакъв собсвен смисъл.
Не обичаше и много учените господа,които безплодно ровеха думите.
И те добиваха безродо значение.
Харесваше само тия,които не го разбират,но го приемат.Харесваше
тези,които мълчейки говорят и говорейки мълчат.
Той беше абсурда на абсурдите:едни го имаха за простак,а други за
мъдрец.А той не разбираше тези понятия.Защото смяташе,че зад
всяка дума се крият хиляди смисли,а зад всеки човек много метафори.
Често не разбираше и себе си.Но нали беше ироник и се понасяше
надсмивайки се на остаряващото си оглупяване.
Веднъж реши,че трябва да си тръгва.Взе въжето окачено на сайванта
и се обеси.Съвсем иронично.
С.М.Аврелиев
в службата до секретар на ИПЖПС.Дали благодарение на своя
сарказъм или защото другите го имаха за интелигентен щото не го
разбираха,но той просто преуспяваше.А се присмиваше на всичко
и всички,но не ги кореше.Сякаш всичко е в реда на нещата,само
дето трябва да му сложиш едни кавички.
Дали беше примиренчество или така разбираше живота не се знае.
И в един момент осъзна ,че той не разбира думите на
на другите,а и те не го разбират..
За него светът беше метафора с отворен край.,А за другите
действителност неподлежаща на обсъждане.Бе станал ироник
не от омраза към света,а от търсене на себеподобни..Дори не
беше самотник,напротив търсеше сродни души.А те изстъняваха
все повече.Всичко около него се променяше ,времето течеше
на подскоси/тогава когато го усещаше осезаемо/,ала хората си
оставаха същите.
Мразеше политиката,политиците и особено тия,които я анализират.
Те не знаеха цената на думите и техните предмети.В тях не присъстваше
Бог,а някакъв собсвен смисъл.
Не обичаше и много учените господа,които безплодно ровеха думите.
И те добиваха безродо значение.
Харесваше само тия,които не го разбират,но го приемат.Харесваше
тези,които мълчейки говорят и говорейки мълчат.
Той беше абсурда на абсурдите:едни го имаха за простак,а други за
мъдрец.А той не разбираше тези понятия.Защото смяташе,че зад
всяка дума се крият хиляди смисли,а зад всеки човек много метафори.
Често не разбираше и себе си.Но нали беше ироник и се понасяше
надсмивайки се на остаряващото си оглупяване.
Веднъж реши,че трябва да си тръгва.Взе въжето окачено на сайванта
и се обеси.Съвсем иронично.
С.М.Аврелиев